RSS

Как да се изправим срещу кризата

montatge

Без съмнение целият свят е разтърсен от силна и разрушителна криза.Момент, в който човек се опитва повече от всякога да търси решения и отговори във всичко. Навсякъде цари несигурност и плановете за бъдещето на хиляди хора рухват.Животът на много семейства и отделни личности е граден върху основа, която няма да удържи, понеже събитията, връхлитащи света ще са така силни, че ще срутят всичко повърхностно, основано на материализма.Вниманието на човечеството се е фокусирало върху собственото му добруване във всяко отношение и идеята, че единственото важно нещо докато сме живи е нашето щастие, е отклонило погледа ни от исинската цел на съществуването ни, защо и за какво трябва да живеем.Човекът направи сам себе си бог, вярвайки си, че сам може да управлява своя си живот, и дори и на другите около него, и резултатът от това е всичко, което днес виждаме.Малко по малко, във всяко общество са се изменяли и презирали ценностите, произхождащи и основани в Божието Слово, означава установени от самият Него, за да може човекът да се води по тях.Нашият егоизъм ни доведе до там да се доверим повече в хората и техните обещания, отколкото в Бог.Никога преди в човешката история не е имало такъв напредък в наука и технологии, социални аспекти, оферти за финансиране, професионална специализация, религиозна свобода… но въпреки всичко, по човешки, обществото е пропаднало, съсипано, без убеждения, повече от когато и да е било.Не сме ли се запитвали защо? Дали не е понеже заменихме истинските морални ценности и загубихме духовното равновесие? Или оставихме Бог настрана?

cruz

Библията, която е Божието Слово и истината, понеже бе вдъхновена от Него, ни учи, между други толкова важни ценности и основни неща, че никога не трябва да пренебрегваме :

АБОРТЪТ : Зародишът е човешко същество още от зачатъка,и Бог суверенно управлява оформянето му.“Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.Твоите очи видяха зародиша ми, в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.“Псалм 139:13,15,16.Но ние, в името на “правото на жената да решава за собственото си тяло“, позволяваме да се убие едно човешко същество в утробата на майка си ( там където трябва да е на най-сигурно място).

СЕМЕЙСТВОТО : Семейството, установено от Бог, трябва да е само между един мъж и една жена.“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът.“Битие 2:24.Но ние, в името на „ равноправието“, одобряваме друг вид връзки, които не са единство между един мъж и една жена, да се наричат семейство.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ : В цялата Библия няма абсолютно нищо, в подкрепа на нещо такова, напротив :“С мъжки пол да не легнеш като с жена – това е гнусота“Левит 18:22, „Затова Бог ги предаде на срамни страсти-защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже…“Римляни1:26,27(Новият Завет) .Но ние, в името на „сексуалната свобода“ го приехме и счетохме като нещо нормално.

ДЕЦАТА : Друго, за което би трябвало да се запитаме, е как учим децата си да живеят в свят с установени правила и норми, което е невъзможно без една добре разбрана и приложена дисциплина (нямаща нищо общо с бой, малтретиране, унижение…), с която ще се научат да са отговорни за действията си и последиците от тях.“Поправяй сина си и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.“Притчи 29:17.Но ние, под лозунга да“развием самочувствието им“ ги лишаваме от така необходими ценности като уважението и послушанието, на първо място към родителите си, ценности, които през целият им живот ще влияят на отношенията им със себеподобните си, и разбира се, с Бог.За нещастие,от днес установената ценностна система за възпитаване на децата се заражда едно поколение от млади хора, капризни, несигурни, непокорни, неуважаващи, покварени, мързеливи, склонни към насилие, безотговорни….Този ли е плодът, за който се надявахме?

И ОСВЕН ТОВА : Нарекохме „доброто“ – лошо и „лошото“- добро; злоупотребата с власт – „политика“;“социална помощ“- възнаграждението за мързела; „да си амбициозен“- пожеланието на чуждите блага; „свобода на изразяването“- неморалното,насилствено, порнографско, грубиянско съдържание властващо в медийното пространство(телевизия, интернет, преса, радио…)Като цяло сме скрили множество несправедливи постъпки зад едно добро име.

 

Може би се питаш каква връзка имат всичките тези неща със събитията, които днес се случват: финансовата КРИЗА, природни бедствия, социална несигурност,военни  конфликти…и това не е нищо друго, освен Божият отговор, изоставящ един свят, който Му обръща гръб, решен да се самоуправлява.“Не се лъжете, Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.“Галатяни 6:7.Дори и така, мисля, че това е само началото и най-лошото тепърва предстои.

 

За жалост светът ще продължи моралния си упадък, докато Бог няма да сдържа вече гневът Си, и съдът Му ще се стовари върху цялата земя, както вече катастрофално е връхлитал на някои места.Не можем да го спрем.

 

Защото както в дните на Ной: „…ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и в пришествието на Човешкия син“Матей 24:38-39.

Затова, макар и по такъв незначителен начин, желаем това да е една кампания за връщане към първоначалните ценности, които са имали и продължават да имат положителни и трайни резултати.Ако не можем да променим цялото общество, то поне можем да отправим призив към хората, разочаровани от така наречения днес „прогрес“, да се върнат към ценностите, които Бог ни даде в Библията.

Уморен ли си да си завличан от манталитета на обществото, който не можем да наречем по друг начин освен „неморален и извратен“? Защо не се предадеш пред Всемогъщия и Безкрайно Мъдрия? Защо не стигнеш до решението, което сам Бог ни даде за  разрешаване на огромният ни проблем в следствие отделянето ни от Него? Защо не коленичиш пред кръста на Исус Христос, умолявайки Го за прошка, за ново сърце и нов ум? И след това, защо не престанеш да слушаш гласовете, довели ни до КРИЗАТА, в която се намираме, и не отвориш Библията, за да научиш вечната истина, която е абсолютно непроменима?  Изпълнила се в миналото, изпълнява се сега, и ще се изпълни в бъдещето.

„Всяко създание е като трева и цялата му слава – като цвят от трева.Тревата изсъхна и цветът и окапа, но словото Божие трае до века“ 1Петр. 1:24-25.

 
 
Aside

Image

Когато казваме, че Исус Христос- Божият Син е нашият Спасител, много пъти не се замисляме от какво трябва да бъдем спасени. Едни казват от греха, други от нас самите, а някой казват от дявола. Разбира се, когато приемем Исус, Той променяйки всичко в нас ни кара да мразим греха, променя сърцата и ни дава сила да се противопоставяме на дявола, така че донякъде са прави. Но пак остава въпроса: за това ли дойде Исус? Библията ни казва в Римляните 5:8 „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ и продължава „Затова много повече сега, като се оправдахме Чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“  Прочитайки тези стихове разбираме, че Исус умря за нас, за теб и за мен, мислейки за  грешниците, докато беше там на кръста на Голгота. Самият Бог, жертва Сина си, докато ние Го хулехме и Му се подигравахме, показвайки колко много ни обича. Исус, чрез съвършената жертва, която направи ни оправда пред своя Отец, всички нас, който вярваме в Него, примири ни с Бога и ни даде нов, вечен живот. Колко хубаво, че днес имаме Ходатай, Утешител, Съветник, че имаме Исус в нас, правейки ни святи и без недостатък в Божиите очи и когато Божият гняв залее света, както в дните на Ной, ние ще имаме къде да се скрием…. в Христос нашият Спасител.

По благодат

 
 

Блажената скръб

“ Никой не обича да е тъжен, никой не обича да плаче и сърцето му да се къса от болка или вина. Всички обичаме да се смеем, радваме и веселим. Всички обичаме да слушаме послания, които говорят за любов и приемане, никой не обича да бъде изобличаван. Не ни харесва грешките ни да бъдат откривани, и още по-малко от някой непознат. „Това което сме скрили в сърцата си е наше и никой няма право да се докосва до него“- така разсъждаваме всички. Болката си е наша, страха си е наш, наши са и проблемите, наш е греха, наши са тайните и всичко това е добре пазено в сърцата ни и малцина са онези, който знаят какво има там. Пазим ключа добре скрит и контролираме изцяло достъпа. Такива сме хората, такива са и сърцата ни. Това, което искам да ти кажа е, че има Един Който знае всичко онова, което е в нас, знае ситуацията, в която се намираме, знае  нашите проблеми и мечти, познава сърцата ни и държи ключа за тях, но не иска да влезе там насила, чака ние да отворим сърцата си и да го поканим.

Болезнено, е когато някой се докосва до нашите рани, когато ръката на хирурга иска да изреже болното. Има нещо без което не можем да минем и това е скръбта по Бога, онази благословена скръб, онази тъга, която разкъсва сърцето ни, прави го на парчета, за да може Божията любов после да го събере отново и да го изпълни. „Скръбта по Бога“ не като  “ скръбта по света“ едната носи след себе си живот и радост, а другата смърт и тъга (която вече така или иначе си имаме). Когато Бог се докосне до сърцата ни и ни открие нашия грях, това не е много приятно, съкрушава ни, това, че Той знае всичките ни тайни и сълзите бликват по лицето ни, осъзнавайки, че всичко, което е в нас Го наранява. Тогава идва онова покаяние без, което не можем да се спасим. Тогава сърцата ни стават меки и „грънчарят“ може да ги моделира и да махне всичко онова, което ни пречи. Божието Слово, е като меч, който достига до най-дълбокото в нас, но болката от него ни дава живот.

Има мнозина, който с посланията си се опитват да „гъделичкат“ ушите ни и умовете ни са задоволени, но никога в сърцата си не чувстваме болката от проникващото Божие Слово и изобличението, което ни води до „скръбта по Бога“. Аз ти пожелавам Бог винаги да държи сърцето ти съкрушено, въпреки сълзите, който няма да липсват- няма да съжаляваш.“

“ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт“ 2Кор. 7:10

 
 

Божията бродерия

Когато бях малък, майка ми правеше един голям гоблен. Тъкмо щях да седна на коленете й, когато видях, че държи нещо и шие. Попитах я какво прави. Тя ми каза че бродира. Аз бях седнал на пода и надигнах глава да видя какво е това, което шие. Бях точно пред нея и виждах само обратната страна, където излизаха конците. Обясних й, че от моята страна това, което виждам е пълна бъркотия. Тя се засмя и ми отговори:
– Синко, иди да си поиграеш малко, а когато свърша, ще те извикам да седнеш в мен и ще го видиш и от тази страна, става ли?
И аз отидох. Стоях и се чудех защо тя използва тъмни цветове, изведнъж се появява нещо много светло, а всичко изглежда токова объркано. само след няколко минути чух мама да ме вика:
-Синко, ела да седнеш в мен.
Когато направих това бях изненадан и развълнуван да видя едно красиво цвете и залез. Не можех да повярвам, защото отдолу всичко изглеждаше толкова объркано. Тогава майка ми ми каза:
-Отдолу изглеждаше объркано и смесено по неподходящ начин, но ти не разбираш, че това е само основната линия на това, което е горе. Това е само дизайн и ти трябва да го следваш. Ето виж сега пак от моята страна и ще разбереш какво правя, знаеш ли- продължи тя.
– Преди много години и аз вдигах глава нагоре към Бог и Му казвах, “ Какво правиш?!“ – а Той отговаряше “ Бродирам твоя живот.“
Питах, “ Но това е бъркотия, не е съчетано правилно?! И защо има почти само тъмни цветове, няма ли да сложиш нещо цветно?!“
– Дете Мое,- ми отговаряше Той,
– Иди да вършиш онова, което съм ти поръчал, а един ден, когато дойдеш при Мен и седнеш на коленете Ми, ще разбереш Моят план, ще го видиш от моята страна

 
 

Когато осъзнаеш

„Koгато осъзнаеш греха си и си уплашен от него не трябва да му позволяваш да смущава съвестта ти. Това води единствено до отчаяние. Вместо това, точно както осъзнаването на греха ти идва от Христос, така трябва да положиш обратно греха върху Него, за да бъде съвестта ти облекчена.“ Мартин Лутер

 
 

Накъде вървим

Прекарваме времето си, благоговеещи пред тези, които създават всичко,което ни
заобикаля – големи фирми, нови открития, и като цяло –всичко, съставляващо това
общество, в което материализмът и консуматорството са станали приоритет за
живота на по-голямата част от хората.
Медиите ни заливат с все по-удивителни теории за създаването и краят на света,
произходът на човека, отвъдното…,
непрестанно разни измислени духове ни
уверяват, че в тях се крие бъдещето ни.
НАКЪДЕ ВЪРВИМ?

Истината е , че човекът живее с една вътрешна празнота, пълнен с
несигурност и страхове, които умишлено или не, го карат да тръгне след всякакви
философии, доктрини, моди и т.н. ….
…И  човекът търси да задоволи живота си извън единственото, което
несъмнено може да му помогнеда намери смисъл за
този едновременно кратък и дълъг път :
ЖИВОТЪТ !
Някога мислил ли си, че никой не може да познае по-добре
нещо от този, който го е създал ? Ако за един обикновен електроуред
изискванията за правилното му използване и да работи добре са – да се
следват винаги инструкциите на производителя, то колко повече внимание
ще изисква собствения ни живот, за който един ден ще трябва да отговаряме ?
Време е да погледнем към Този, който ни предостави привилегията да живеем
( дори и мнозина да не го виждат така ), Създателят на живота, когото често
лекомислено споменаваме, невежи за това,
че в Него се намират всичките отговори на човечеството.
Исус каза: „Аз съм пътят, истината и животът…“ ( Йн. 14 : 6 )
Пътят : Противно на това, което мнозина мислят, Христос е единственият сигурен
път водещ ни към Спасението, дори и да е тесен.
Истината : Единствената истина, непроменима, неоспорима, която
нито науката при всичкия си напредък не може да обори.На тази истина можеш да
укрепиш живота си.
Животът : Само когато познаеш Христос разбираш истинското значение на тази
дума. Да имаш един изпълнен живот и сигурност за Вечен живот е нещо, което
можеш да откриеш само в Христос.

Струва си да се замислим

 
 

Бог те обича!

… Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божият гняв чрез Него.
Това казва Божието слово в Римляните 5:8 и ни кара да си дадем сметка, каква огромна привилегия имаме днес, да сме примирени с Бог и оправдани пред Него чрез кръвта на Синът Му, за което и всеки ден да Му благодарим.

 
 
 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.