ПРИЗИВЪТ НА БЛАГОВЕСТИЕТО И ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИE

Благовестието на Исус Христос е най-великото съкровище, дадено на църквата и на всеки отделен християнин. То не е просто едно от многото послания, а главното. То е Божията сила за спасение и най-великото откровение към хората и ангелите на многообразната мъдрост на Бог (Римляни 1:1, Ефесяни 3:10). Поради тази причина, апостол Павел отдава първостепенно значение на благовестието в своето проповядване, полагайки всички усилия то да бъде прогласено ясно, като дори произнася клетва против всички, които погрешно представят истината, съдържаща се в него (1 Коринтяни 15:3, Колосяни 4:4, Галатяни 1:8-9).

Всяко поколение християни се явява настойник на новозаветното послание, и чрез силата на Святия Дух, Бог ни призовава да пазим повереното ни съкровище (2 Тимотей 1:14). Ако сме верни настойници, би следвало да сме погълнати от изучаване на Евангелието, да сме затруднени при проумяването на неговите истини и вречени да пазим неговата същност (1 Тимотей 4:15).

Точно това настойничество ме накара да напиша тази книга. Почти нямах желание за такъв тежък труд, а и има достатъчно християнски книги, но направих този сборник от проповеди в писмен вид поради същата причина, поради която ги и проповядвам: за да се освободя от бремето, с което ме натоварват. Както казва Еремия – ако не говоря това послание, „тогава…става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога“ (Еремия 20:9). Както казва и апостол Павел: „горко ми ако не благовествам“ (1 Коринтяни 9:16).

Както е известно, думата благовестие идва от гръцката дума euangélion, която се превежда като „блага вест“. От една страна, всяка страница в Писанието съдържа благовестието, но от друга – благовестието се отнася до едно много специфично послание – спасението, извършено за грешното човечество чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, Синът на Бога.

В съгласие с Божията воля, вечният Син, Който е равен на Бог Отец и е точно отражение на Неговата същност, доброволно оставя славата в Небесата, бива заченат чрез Святия Дух в утробата на девица и бива роден като Богочовекът Исус от Назарет (Деяния 2:23; Евреи 1:3; Филипяни 2:6–7; Лука 1:35). Като човек, Той ходи по тази земя в пълно подчинение на Божия закон (Евреи 4:15). Когато се изпълнява времето, хората Го отхвърлят и разпъват на кръст. Там, Той понася човешкия грях, изстрадва Божия гняв и умира на мястото на човека (1 Петрово 2:24; 3:18; Исая 53:10). На третия ден, Бог Го възкресява от мъртвите. Това възкресение е небесната декларация, че Бог приема смъртта на Своя син като жертва за грях. Исус плаща дълга за човешкото неподчинение, задоволява претенциите за справедливост и успокоява Божият гняв (Лука 24:6; Римляни 1:4; Римляни 4:25). Четиридесет дена след възкръсването Си, Сина на Бога се възнася на Небето, сяда от дясната страна на Бог Отец и Му се дава слава, чест и господство над всичко (Евреи 1:3; Матей 28:18; Данаил 7:13–14). Там, в присъствието на Бог, Той представлява Своя народ и ходатайства пред Бог за тях (Лука 24:51; Филипяни 2:9–11; Евреи 1:3; Евреи 7:25). Всеки, който разпознае своето грешно, безпомощно положение и се обърне към Христос, Бог оправдава напълно, обявява го за праведен и го помирява със Себе Си (Mарк 1:15; Римляни 10:9; Филипяни 3:3). Това е благовестието на Бог и Неговия син – Исус Христос.

Едно от най-големите престъпления, извършени от съвременното поколение християни, е тяхното пренебрежение към благовестието, от което произтичат всички останали наши страдания. Изгубеният свят не е толкова закоравен спрямо благата вест, колкото е пренебрежителен спрямо нея, защото много от тези, които прокламират благовестието, едновременно с това пренебрегват основните истини, които се съдържат в него. Основните теми, които съставляват самата същност на благовестието – Божията справедливост, тоталната греховност на човека, кръвното изкупление, същността на истинското обръщение и библейската основа за сигурността – всичко това липсва като послание от толкова много амвони. Църквите са свели посланието на благовестието до няколко опростени изявления, учейки, че покаянието е просто човешко решение, уверявайки в спасение всеки, който е казал молитва за покаяние.

Резултатът от това редуциране на благовестието има много сериозни последици. На първо място, то закоравява сърцата на непокаялите се. Малцина съвременни „обръщенци“ изобщо влизат във взаимоотношения с църквата, а тези, които го правят, често отпадат или живеят белязани от плътски живот. Неимоверно много хора ходят по улиците ни и седят на църковните ни скамейки,  непроменени от истинското благовестие на Исус Христос, като в същото време са убедени в своето спасение, тъй като някога в живота си са вдигнали ръка по време на евангелизационна кампания или са повторили една молитва. Това фалшиво чувство на сигурност поставя бариера, която често пъти изолира такива хора от възможността въобще да се заслушат в истинското благовестие.

На второ място, такова благовестие променя църквата от духовно тяло от новородени вярващи в събрание от плътски хора, които претендират да познават Бог, но се отричат от Него с делата си (Tит 1:16). Когато истинското благовестие бива проповядвано, хората идват в църквата без да е нужна реклама, организиране на специални събития или обещания, различни от онези в евангелието. Тези, които идват, го правят защото желаят Христос и са гладни за библейската истина, за хваление, идващо от сърцето, за възможности за служение. Когато църквата прокламира едно лесно благовестие, тя се пълни с плътски хора, които слабо се интересуват от Бог и поддържането на такива хора се явява огромно бреме за нея (1 Коринтяни 2:14). Тогава тя снижава радикалните претенции на евангелието до задоволителна моралност, а истинското посвещение на Христос отстъпва пред извършване на дейности, създадени да удовлетворяват чувствените желания на нейните членове. Църквата става дейностно ориентирана, вместо Христово центрирана, и внимателно филтрира и преобразява истината, така че да не дразни плътското мнозинство. Църквата оставя настрани великите истини на Писанието и праволинейното християнство, а вместо това прагматизмът (т.е това, което практически прави църквата да расте) става правило номер едно.

Трето, такова благовестие снижава благовестието и мисионерството до малко повече от хуманистична дейност, движена от умели маркетингови стратегии, основани на внимателно изучаване на най-новите културни тенденции. След години, доказващи безсилието на небиблейското благовестие, много евангелизатори са сякаш убедени, че простото благовестие няма да проработи, и че човека е станал някак си много сложен, за да бъде спасен и преобразен от такова обикновено послание. Вече се набляга повече на това как по-добре да разберем порочната си култура и нейните прищевки, отколкото на разбирането и разпространението на единственото послание, което има сила да я спаси. Като резултат, благовестието често бива преформяно, за да пасне на изискванията на съвременната култура. Забравили сме, че истинското благовестие е актуално за всяко време, защото е Божието вечно слово към всеки човек.

Четвърто, такова благовестие нанася позор на името на Бог. Чрез разпространяването на ограничено благовестие,  плътските и непокаяли се хора идват в общение с църквата и чрез почти тотално пренебрегване на библейската църковна дисциплина, на тях им се позволява да останат без никакво порицание или корекция. Това опетнява чистотата и репутацията на църквата и хули името на Бог сред невярващите (Римляни 2:24). В крайна сметка, Бог не е прославен, църквата не се назидава, непокаялите се църковни членове не са спасени, а църквата представлява слабо или никакво свидетелство пред невярващия свят.

Като миряни и служители, не можем да стоим толкова близо и да не правим нищо, гледайки как „славното благовестие на блажения Бог“ бива измествано от благовестие на ограничена слава (1 Тимотей 1:11). Бъдейки настойници, ние имаме задължение да разкриваме истинското благовестие и да го разпространяваме дръзновено и ясно на всички. Би било добре да вземем предвид думите на Чарлз Спърджън:

„В днешно време, често се чувствам на предела да прекрача границата на елементарните истини на благовестието. В мирни времена може да бъдем свободни да правим екскурзии в далечни интересни квартали на истината, но сега трябва да си останем у дома и да пазим сърцата и домовете на църквата, като защитаваме основните принципи на вярата. В днешно време в самата църква са се издигали хора, които говорят извратени неща. Те ни притесняват с техните философии и нови интерпретации, като отричат доктрините, които изповядват, че преподават, и подкопават вярата, която са обещали да поддържат. Добре би било, тези от нас, които знаем в какво вярваме и нямаме скрит подтекст в думите си, да стъпим здраво на земята, да пазим позицията си, да поддържаме словото на живота и ясно да излагаме основополагащите истини на Евангелието на Исус Христос.“

Въпреки, че тези лекции не представляват изцяло систематично представяне на благовестието, те касаят повечето основни елементи, особено тези, които са най-пренебрегнати в съвременното християнство. Моята надежда е, че тези думи биха могли да бъдат насочващи, за да ви помогнат да преоткриете евангелието в цялата му красива, скандализираща и спасителна мощ. Моята молитва е, това преоткриване да преобрази животът ви, да засили изявяването на вашата вяра и да донесе най-великата слава на Бог.

 

Ваш брат,

Пол Дейвид Уошър

Към книгата

Реклами

Христос Възкръсна

Възкресение е, и всички трескаво се готвят да посрещнат този светъл празник подобаващо. Приготвили сме козунаци, боядисали сме яйца и всички останали неща, който нашите традици повеляват. Много от нас са обиколили сградата на храма в събота вечер, и са минали под масата, запалили са свещ, а някой са се помолили спомняйки си разпънатия и въскресен Божии Син.

Но колко от нас разбираме защо се случи всичко това?

Защо Бог допусна Неговият Син да бъде предаден в ръцете на тези жестоки хора, които да Го поругаят и убият. Не можеше ли това да не се случи? Не можеше ли Всемогъщия, Създателя на всичко да избави своя Син от страданията там, на онзи груб, дървен кръст?

Както се досещате вече, отговорът е НЕ, но въпросът защо остава, нали?

Оглеждайки се около нас разбираме, че Нашият Създател обича реда, обича нещата да са подредени. Виждаме физичните и химичните закони, биологичните закономерности в човешкото тяло и въобще в цялата позната от нас вселена всичко се случва по начина  по който Бог е определил, Без значение какво ще направи човека, слънцето утре ще изгрее, земята ще се върти, морето ще бъде в своите граници, сезоните ще се сменят и т.н. Бог е създал закони и цялата вселена ги спазва.

Но Човека, наруши тези закони.

И затова беше отделен от божието присъствие, беше изгонен от Едемската градина, беше отделен от Божията слава.

 

Но Бог обича човека и искаше да го върне при Себе Си, искаше отново да общува с него, искаше човека пак да живее за Неговата слава. Но как да стане това?

 

Човека беше толкова грешен, толкова лош, интересуваше се само от себе си и беше забравил своя Създател.

 

Но Бог обичаше човека със Своята вечна любов.

Закона, който Бог беше дал на Моисей повеляваше: само с кръв на агне без недостатък,  може да се измие греха.

 

Бог изпълни своя закон  и пожертва своя Единороден Син, проля Неговата невинна кръв, за да измие греха на човека. Изпрати на кръста Праведния, за да можем ние пак да бъдем близо до Него, и да му отдаваме слава. За да може човека да бъде СПАСЕН от идещия гняв.

Защото ни ОБИЧА!

Исус възкръсна, за да имаш нов живот в Него.

Исус възкръсна, за да ти даде ново сърце.

Исус възкръсна, за да отвори нов път до Божието присъствие.

Исус възкръсна за да можеш и ти да бъдеш възкресен.

Исус възкръсна за да изпрати Святият Дух.

Исус възкръсна за да ходатайства за теб пред Отца.

Исус възкръсна за да бъде: Твоят Господ, твоят Спасител, твоят Цар, твоята Истина, твоя Светлина и твоя Бог.

 

Христос ВЪЗКРЪСНА защото те обича, а ти Него?

Как да се изправим срещу кризата

montatge

Без съмнение целият свят е разтърсен от силна и разрушителна криза.Момент, в който човек се опитва повече от всякога да търси решения и отговори във всичко. Навсякъде цари несигурност и плановете за бъдещето на хиляди хора рухват.Животът на много семейства и отделни личности е граден върху основа, която няма да удържи, понеже събитията, връхлитащи света ще са така силни, че ще срутят всичко повърхностно, основано на материализма.Вниманието на човечеството се е фокусирало върху собственото му добруване във всяко отношение и идеята, че единственото важно нещо докато сме живи е нашето щастие, е отклонило погледа ни от исинската цел на съществуването ни, защо и за какво трябва да живеем.Човекът направи сам себе си бог, вярвайки си, че сам може да управлява своя си живот, и дори и на другите около него, и резултатът от това е всичко, което днес виждаме.Малко по малко, във всяко общество са се изменяли и презирали ценностите, произхождащи и основани в Божието Слово, означава установени от самият Него, за да може човекът да се води по тях.Нашият егоизъм ни доведе до там да се доверим повече в хората и техните обещания, отколкото в Бог.Никога преди в човешката история не е имало такъв напредък в наука и технологии, социални аспекти, оферти за финансиране, професионална специализация, религиозна свобода… но въпреки всичко, по човешки, обществото е пропаднало, съсипано, без убеждения, повече от когато и да е било.Не сме ли се запитвали защо? Дали не е понеже заменихме истинските морални ценности и загубихме духовното равновесие? Или оставихме Бог настрана?

cruz

Библията, която е Божието Слово и истината, понеже бе вдъхновена от Него, ни учи, между други толкова важни ценности и основни неща, че никога не трябва да пренебрегваме :

АБОРТЪТ : Зародишът е човешко същество още от зачатъка,и Бог суверенно управлява оформянето му.“Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.Твоите очи видяха зародиша ми, в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.“Псалм 139:13,15,16.Но ние, в името на “правото на жената да решава за собственото си тяло“, позволяваме да се убие едно човешко същество в утробата на майка си ( там където трябва да е на най-сигурно място).

СЕМЕЙСТВОТО : Семейството, установено от Бог, трябва да е само между един мъж и една жена.“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът.“Битие 2:24.Но ние, в името на „ равноправието“, одобряваме друг вид връзки, които не са единство между един мъж и една жена, да се наричат семейство.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ : В цялата Библия няма абсолютно нищо, в подкрепа на нещо такова, напротив :“С мъжки пол да не легнеш като с жена – това е гнусота“Левит 18:22, „Затова Бог ги предаде на срамни страсти-защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже…“Римляни1:26,27(Новият Завет) .Но ние, в името на „сексуалната свобода“ го приехме и счетохме като нещо нормално.

ДЕЦАТА : Друго, за което би трябвало да се запитаме, е как учим децата си да живеят в свят с установени правила и норми, което е невъзможно без една добре разбрана и приложена дисциплина (нямаща нищо общо с бой, малтретиране, унижение…), с която ще се научат да са отговорни за действията си и последиците от тях.“Поправяй сина си и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.“Притчи 29:17.Но ние, под лозунга да“развием самочувствието им“ ги лишаваме от така необходими ценности като уважението и послушанието, на първо място към родителите си, ценности, които през целият им живот ще влияят на отношенията им със себеподобните си, и разбира се, с Бог.За нещастие,от днес установената ценностна система за възпитаване на децата се заражда едно поколение от млади хора, капризни, несигурни, непокорни, неуважаващи, покварени, мързеливи, склонни към насилие, безотговорни….Този ли е плодът, за който се надявахме?

И ОСВЕН ТОВА : Нарекохме „доброто“ – лошо и „лошото“- добро; злоупотребата с власт – „политика“;“социална помощ“- възнаграждението за мързела; „да си амбициозен“- пожеланието на чуждите блага; „свобода на изразяването“- неморалното,насилствено, порнографско, грубиянско съдържание властващо в медийното пространство(телевизия, интернет, преса, радио…)Като цяло сме скрили множество несправедливи постъпки зад едно добро име.

 

Може би се питаш каква връзка имат всичките тези неща със събитията, които днес се случват: финансовата КРИЗА, природни бедствия, социална несигурност,военни  конфликти…и това не е нищо друго, освен Божият отговор, изоставящ един свят, който Му обръща гръб, решен да се самоуправлява.“Не се лъжете, Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.“Галатяни 6:7.Дори и така, мисля, че това е само началото и най-лошото тепърва предстои.

 

За жалост светът ще продължи моралния си упадък, докато Бог няма да сдържа вече гневът Си, и съдът Му ще се стовари върху цялата земя, както вече катастрофално е връхлитал на някои места.Не можем да го спрем.

 

Защото както в дните на Ной: „…ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и в пришествието на Човешкия син“Матей 24:38-39.

Затова, макар и по такъв незначителен начин, желаем това да е една кампания за връщане към първоначалните ценности, които са имали и продължават да имат положителни и трайни резултати.Ако не можем да променим цялото общество, то поне можем да отправим призив към хората, разочаровани от така наречения днес „прогрес“, да се върнат към ценностите, които Бог ни даде в Библията.

Уморен ли си да си завличан от манталитета на обществото, който не можем да наречем по друг начин освен „неморален и извратен“? Защо не се предадеш пред Всемогъщия и Безкрайно Мъдрия? Защо не стигнеш до решението, което сам Бог ни даде за  разрешаване на огромният ни проблем в следствие отделянето ни от Него? Защо не коленичиш пред кръста на Исус Христос, умолявайки Го за прошка, за ново сърце и нов ум? И след това, защо не престанеш да слушаш гласовете, довели ни до КРИЗАТА, в която се намираме, и не отвориш Библията, за да научиш вечната истина, която е абсолютно непроменима?  Изпълнила се в миналото, изпълнява се сега, и ще се изпълни в бъдещето.

„Всяко създание е като трева и цялата му слава – като цвят от трева.Тревата изсъхна и цветът и окапа, но словото Божие трае до века“ 1Петр. 1:24-25.

По благодат

Image

Когато казваме, че Исус Христос- Божият Син е нашият Спасител, много пъти не се замисляме от какво трябва да бъдем спасени. Едни казват от греха, други от нас самите, а някой казват от дявола. Разбира се, когато приемем Исус, Той променяйки всичко в нас ни кара да мразим греха, променя сърцата и ни дава сила да се противопоставяме на дявола, така че донякъде са прави. Но пак остава въпроса: за това ли дойде Исус? Библията ни казва в Римляните 5:8 „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ и продължава „Затова много повече сега, като се оправдахме Чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“  Прочитайки тези стихове разбираме, че Исус умря за нас, за теб и за мен, мислейки за  грешниците, докато беше там на кръста на Голгота. Самият Бог, жертва Сина си, докато ние Го хулехме и Му се подигравахме, показвайки колко много ни обича. Исус, чрез съвършената жертва, която направи ни оправда пред своя Отец, всички нас, който вярваме в Него, примири ни с Бога и ни даде нов, вечен живот. Колко хубаво, че днес имаме Ходатай, Утешител, Съветник, че имаме Исус в нас, правейки ни святи и без недостатък в Божиите очи и когато Божият гняв залее света, както в дните на Ной, ние ще имаме къде да се скрием…. в Христос нашият Спасител.

Блажената скръб

“ Никой не обича да е тъжен, никой не обича да плаче и сърцето му да се къса от болка или вина. Всички обичаме да се смеем, радваме и веселим. Всички обичаме да слушаме послания, които говорят за любов и приемане, никой не обича да бъде изобличаван. Не ни харесва грешките ни да бъдат откривани, и още по-малко от някой непознат. „Това което сме скрили в сърцата си е наше и никой няма право да се докосва до него“- така разсъждаваме всички. Болката си е наша, страха си е наш, наши са и проблемите, наш е греха, наши са тайните и всичко това е добре пазено в сърцата ни и малцина са онези, който знаят какво има там. Пазим ключа добре скрит и контролираме изцяло достъпа. Такива сме хората, такива са и сърцата ни. Това, което искам да ти кажа е, че има Един Който знае всичко онова, което е в нас, знае ситуацията, в която се намираме, знае  нашите проблеми и мечти, познава сърцата ни и държи ключа за тях, и иска да влезе там, и да хромени всичко .

Болезнено, е когато някой се докосва до нашите рани, когато ръката на хирурга иска да изреже болното. Има нещо, без което не можем да минем и това е скръбта по Бога, онази благословена скръб, онази тъга, която разкъсва сърцето ни, прави го на парчета, за да може Божията любов после, да го събере отново и да го изпълни. „Скръбта по Бога“ не е като  “ скръбта по света“ едната носи след себе си живот и радост, а другата смърт и тъга (която вече така или иначе си имаме). Когато Бог се докосне до сърцата ни и ни открие нашия грях, това не е много приятно, съкрушава ни. Това, че Той знае всичките ни тайни кара сълзите да бликват по лицето ни и да осъзнаем, че всичко, което е в нас Го наранява. Тогава идва онова покаяние без, което не можем да се спасим. Тогава сърцата ни стават меки и „грънчарят“ може да ги моделира и да махне всичко онова, което ни пречи. Божието Слово, е като меч, който достига до най-дълбокото в нас, но болката от него ни дава живот.

Има мнозина, който с посланията си се опитват да „гъделичкат“ ушите ни и умовете ни са задоволени, но никога в сърцата си не чувстваме болката от проникващото Божие Слово и изобличението, което ни води до „скръбта по Бога“. Аз ти пожелавам Бог винаги да държи сърцето ти съкрушено, въпреки сълзите, който не ще липсват- няма да съжаляваш.“

“ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт“ 2Кор. 7:10

Божията бродерия

Когато бях малък, майка ми правеше един голям гоблен. Тъкмо щях да седна на коленете й, когато видях, че държи нещо и шие. Попитах я какво прави. Тя ми каза че бродира. Аз бях седнал на пода и надигнах глава да видя какво е това, което шие. Бях точно пред нея и виждах само обратната страна, където излизаха конците. Обясних й, че от моята страна това, което виждам е пълна бъркотия. Тя се засмя и ми отговори:
– Синко, иди да си поиграеш малко, а когато свърша, ще те извикам да седнеш в мен и ще го видиш и от тази страна, става ли?
И аз отидох. Стоях и се чудех защо тя използва тъмни цветове, изведнъж се появява нещо много светло, а всичко изглежда токова объркано. само след няколко минути чух мама да ме вика:
-Синко, ела да седнеш в мен.
Когато направих това бях изненадан и развълнуван да видя едно красиво цвете и залез. Не можех да повярвам, защото отдолу всичко изглеждаше толкова объркано. Тогава майка ми ми каза:
-Отдолу изглеждаше объркано и смесено по неподходящ начин, но ти не разбираш, че това е само основната линия на това, което е горе. Това е само дизайн и ти трябва да го следваш. Ето виж сега пак от моята страна и ще разбереш какво правя, знаеш ли- продължи тя.
– Преди много години и аз вдигах глава нагоре към Бог и Му казвах, “ Какво правиш?!“ – а Той отговаряше “ Бродирам твоя живот.“
Питах, “ Но това е бъркотия, не е съчетано правилно?! И защо има почти само тъмни цветове, няма ли да сложиш нещо цветно?!“
– Дете Мое,- ми отговаряше Той,
– Иди да вършиш онова, което съм ти поръчал, а един ден, когато дойдеш при Мен и седнеш на коленете Ми, ще разбереш Моят план, ще го видиш от моята страна