RSS

Свидетелства

Казвам се Милен, на 34 години съм, роден съм в град Бургас. Надявам се и вярвам, че това което ще ви разкажа ще бъде от полза, за този, който го прочете. Положението в живота ми беше достигнало до там, че на 19 г вече не намирах смисъл да живея, нито имах надежда ситуацията да се оправи. Негативните моменти в живота ми започнаха когато бях на 12г. Всъщност в самото си начало бяха по скоро позитивни отколкото негативни. Опитах наркотици. Беше нещо ново за мен нещо, за което само бях чувал. Вече бях пропушил цигари и опитал алкохола, но това беше различно, нещо ново. И така мислейки си, че съм открил Америка започнах с пълна сила да тичам по пътя, който бях открил. Първото, което опитах беше марихуаната, разбира се, аз бях убеден до този момент, че в това което правя няма нищо лошо или вредно. Дори напротив, в моите очи аз бях от тези, които са познали истинския начин на живот,  бях напълно уверен в моите сили, че не дрогата контролира мен, а аз нея и изключително сигурен, че аз определено няма да допусна да стана като онези наркомани, които обществото бе отхвърлило.  Но бях в грешка! След една година марихуаната не беше достатъчна, аз се нуждаех от нещо повече. Знаех, че съществува хероина, но малко се страхувах да опитам защото знаех последствията. Въпреки това опитах. Казвах си в себе си „ ти си силен, когато решиш казваш „НЕ“ и прекратяваш“. И така, няколко месеца пуших и смърках, ежедневието ми беше в моите очи постоянен купон. Родителите ми имаха средства и на мен не ми беше трудно да си набавя пари. Но разходите за дрогата ставаха все по-големи и по-големи. Трябваше да предприема нещо. Не можех ей така да спра дрогата, тя ми даваше смисъл да живея, не можех и да продължавам да крада от родителите си, защото вече се усещаше. Знаех, че има начин с малко количество хероин да изпиташ същото удоволствие, но беше свързано с омразните за мен спринцовки и инжекции. Въпреки това нуждата ми бе по-силна от принципите ми. И така, почти навършил 14 г. Живота ми започна уверено да потъва на долу. Ще ви спестя всичките неприятни подробности около лъжите, в които бях оплетен,  кражбите, срещите ми с полицията, безсънните нощи  облян в студена пот заради липсата на хероин или други прекарани по пейки или изоставени коли. И така на 19г бях момче без приятели, почти изгубил семейството си знаех, че или ще свърша в затвора или в гробищата и знаех, че ще се случи скоро. Майка ми обаче продължаваше да се бори за мен, въпреки че аз и казвах, че всичко ще се оправи, бях се примирил, че живота ми ще продължи по този начин. Бях се предал!. Един ден чрез един адвокат разбрахме за комуна във Испания, където се намирал неговия син, и вече от няколко месеца бил много добре. Разбира се, за мен комуната не бе изход защото вече бях спирал дрогата няколко пъти,  но след известно време пак се връщах при нея защото тя ме караше да забравям проблемите си и ми даваше смисъл да живея, знаейки, че ме води към смърт. Притиснат от обстоятелствата трябваше да реша или затвор, или комуна, и така се озовах в Испания. Казваха, че комуната е християнка и наред с работата се чете Библията, и се правят молитвени събрания. Разбира се, още пътувайки  бях взел следното  решение, че никой „религиозен“  няма да ме пречупи или накара да отворя Библията. Винаги съм знаел и  вярвал, че не съм произлязъл от маймуната, но не познавах Бога, а неговите хора  в лицето на свещениците бяха или странници или крадци и мошенници .

И  така, от първия ден там в това ново за мен място, всеки ми се усмихваше и потупваше окуражително. Постоянно ме питаха дали искам допълнително храна, дори лишаваха себе си от собствената си порция. Постоянно ми повтаряха – Как си? Разбира се, аз не им вярвах. Бях убеден, че ще дойде момента, в който те ще поискат нещо от мен.

И така минаваха месеците. На тяхната любов аз отговарях с омраза непокорство и ругатни.

Бях убеден, че словото, което наричаха Божие, те използваха за да ме наранят и да ми натякват какъв грешник съм аз. А всъщност е бил Бог, който ми е говорил. Бяха изминали шест месеца, не бях взимал наркотици, не бях пушил,  не бях пил алкохол, но в себе си знаех, че изляза ли през вратата ще се върна отново там. Чувствах се празен или по скоро незадоволен .Липсваше ми нещо. Случи се да изпратят от моята къща хора на една християнска конференция. Аз незнайно защо се озовах между тях. Беше кошмар.  В продължение на три дни се говори върху Библията и между петте едночасови урока на ден имаш почти толкова дълги молитви. Определено бях опитал всякаква позиция на стола за да облекча престоя си там, но без успех.

И така, в края на третия последен ден проповедника покани всеки, който иска да се покае за греховете си или има нужда някой християнин да се помоли за него да пристъпи напред и да излезе на подиума отпред.  Хората започнаха да стават от местата си и да излизат напред . Аз знаех, че имам нужда от промяна,  усещах че трябва да потърся прошка заради цялото зло, което бях причинил. Имах нужда да усетя мира, които имаха тези хора. Но срама и гордостта, като че ли ме бяха заковали на стола. Тогава едно от момчетата,с които бях дошъл  дойде до мен, сложи ръка върху рамото ми и започна да се моли за мен. Аз наведох глава и започнах да се присещам за всичките злини, които бях допуснал да се случат. Започнах да плача. Нямаше определена причина или спомен, който да провокира сълзите ми. Но те не спираха да къпят от очите ми. Половин час не бях спрял да плача, имах локвичка от сълзи в краката ми. Когато повдигнах очи хората пееха и се радваха пред  Бога, а аз вече не бях същия. Чувствах се, като че ли всеки един от хората, които бях измамил ми е простил. Разбрах, че това не е друго, а Божия мир, за които ми бяха говорили и че не хората са ми простили а самия Бог. Живота ми се промени!. Изпитвах огромна  благодарност. В сърцето ми се появи една любов която не познавах. Знаех, и бях уверен, че не е някаква емоция.  И така разбрах, че Бог, който аз смятах за измислица, наистина съществува и се интересува от мен.  Разбрах, че Той е дал Сина Си – Исус Христос за да понесе наказанието за моя грях и че чрез Него мога да имам мир с Бога, и един вечен живот, който Той обещава чрез словото Си.

Това е моето свидетелство, за начина по който Бог ме измъкна от калта, в която бях затънал. Но искам да ти кажа, че Христос може да измъкне и теб от там, да ти даде цел и истински смисъл да живееш.

 

 

 

Здравейте , казвам се Радостин и съм на 32 години.И бих желал да ви разкажа какво се случи с животът ми.

Спомням си че,от много малък животът ми не вървеше добре.Като че ли никога не бях доволен от себе си и от това което имах.Предполагам че всеки е послъгвал и открадвал по нещичко, но за мен това беше начин на живот. Винаги се сравнявах с  това което ми изнасяше и търсех нещо ново. Бих казал ,че семейството ми правеше всичко възможно за да не ми липсва нищо и  да  бъда възпитан добре.Годините  минаваха и аз продължавах да търся нещо ново и различно.Спомням си когато бях на четиринадесет години как една вечер се намирах пред блокът ни и как говорех в себе си:

-Господи ако съществуваш позволи ми да опитам от всичко което предлага светът.

Не че вярвах в Бог, но силното желание да опитам нещо ново провокира това в мен. Днес си давам сметка че това се случи , опитах какво ли не : дрога, алкохол,хазартни игри и неща, за които даже е срамно да се говори. Но също така един ден успях да опитам, нещо истинско, реално и съвсем различно от това което познавах и бях виждал. Това се случи в момента, в който не знаех какво да правя, бях толкова отчаян, че бях на колене, плачех и виках с цялата си душа, Бог да се смили над мен.От този момент животът ми се промени,  опитах живата вода,  познах божият Син- Исус Христос. От момента, в който Му се предадох и Го приех Той започна да ме променя. Търсенето престана защото намерих това, от което се нуждаех.Той ми дава радост, мир, даде ми семейство и спаси животът ми,  и днес  ми дава сили да се боря за истински важните неща. Животът не е лесен, но вече не съм сам. Не съжалявам за това през което трябваше да мина защото благодарение на него се срещнах с Бог.

ПОТЪРСИ ГО ЗАСЛУЖАВА СИ!!!!!

Advertisements
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: