Пред Върховния Съдия

ЗА РАЗМИСЪЛ

       Можеш ли да си представиш за момент, какво би станало, ако държавите нямаха закони за да се управляват и правосъдието не съблюдаваше  изпълнението им? Какво би станало ако убийците, крадците,  измамниците, трафикантите, изнасилвачите…, знаеха че не съществува никакъв закон, който да осъди делата им? Ясно, е че ще настъпи хаос. За да добием малка представа, достатъчно е да погледнем към държавите с корумпирани управници или с неефективна съдебна система, за да видим резултата от висок процент убийства, изнасилвания, злоупотреби, проституция, бедност, несигурност, икономическа нестабилност, и дефицит в  сферата на образованието, здравеопазването и т.н.

Поради това, всички правителства в цивилизования свят, за да се избегнат анархията и хаоса, си имат своя съдебна система, понеже е невъзможно, дори противозаконно за човек да раздава правосъдие както намери за добре.Факт е  обаче, че в наши дни правосъдието губи силата и дори значението си.

По начало ние сме за закона, винаги и когато той не ни ощетява и гарантира сигурността и добруването ни.Понякога даже съчувстваме и сме солидарни  към онези, които са били жертви на съдебна несправедливост.

Несъзнателно, нещо вътре в нас ни кара да апелираме за справедливост, да се приложи както трябва, стига да не сме ние тези, които са нарушили закона, тогава не желаем да понесем последствията.

Присъщо и характерно за човека е да казва, че Бог не е справедлив, когато, поради човешката несправедливост, Го обвиняваме за всички  случващи се нещастия. Това поведение е доста добре обяснено в Библията, която въпреки че е била написана преди хиляди години, е книгата с най-актуално и точно описание на човешкото държание.Като че е знаела днешните аргументи, казва така: Безумието на човека изкривява пътя му, и сърцето му негодува против Бога”( Притчи 19:3)

                                    Произходът на законите и правосъдието

Сега, след този практически кратък размисъл, стигаме до заключението, че законът е добър и правосъдието необходимо.Замислял ли си се някога защо и от къде произлиза нуждата да има закони, и правосъдие, което да гарантира спазването им ?

Човекът от древността реши да не се покорява на Бог и от тогава е просъществувала нуждата да определи, ограничи и накаже греха по някакъв закон.Бог установи този закон чрез Мойсей, озаглавен като прочутите Десет заповеди, които човекът адаптира, за да задейства правосъдието си на земята.

Всъщност всички съдебни системи в цивилизования свят са основани на правосъдието показано в Библията.Нациите, които отхвърлят или просто пренебрегват това правосъдие, залязват или остават доста примитивни. Причината да се случва това е, че Божията правда не може да се пренебрегне, и игнорирането и носи фатални последици, както за цялата нация, така и за отделния човек.Правосъдието, което се извършва в една цивилизована нация е за опазването и, въпреки че определени човешки недостатъци ограничават пълното му изпълнение .В този свят правосъдието не се прилага по съвършеният начин. В едно земно общество много хора водят неправеден живот, и въпреки това успяват да избегнат правосъдието, обаче с Бог няма да им се получи по същия начин,понеже Неговата справедливост е съвършена, и в нея няма нарушения: Не се лъжете,Бог не е за подиграване!Понеже,каквото посее човек,това и ще пожъне. (Галатяни 6:7)

                          Справедливостта на Бог е съвършена

По начало Бог никога не си е помислял да създава една робска раса, затова даде на човека правото свободно да избира по кой път да поеме. Докато е на този свят ще може да опитва да  се самоуправлява, дори през краткият си живот ще може да изповядва и заявява в какво вярва и иска, да решава и избира каквото му е удобно.Но накрая, когато сърцето му спре да бие, всичко което е познавал  и в което се уповавал ще свърши, и всичко ще се промени.

Един ден Бог според съвършения си стандарт ще съди света, търсейки сметка за всяко престъпление.Никой не ще избегне това.Той не ще пренебрегне нищо, нито може да бъде скрито от очите Му. И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото  има да отговаряме” (Евреи 4:13) Освен това съществува архив, където са записани всички човешки престъпления.Всеки път когато човек извърши грях, той лепва на душата си петно, което не може да се изличи, и го дисквалифицира от преминаването му в една щастлива вечност

.

Бог грижовно и ревностно  пази своет вечно обиталище и нищо  мръсно няма да може да влезе в присъствието Му. Кой ще се изкачи на Господната планина?…Който има невинни ръце и чисто сърце.(Псалм 24:3-4) С което иска да каже, че за да може да бъде  с Него  в Славата Му, Бог изисква от човека да бъде напълно чист, без никакво петно.

Ignorancia Legis Non Excusat”

Без значение дали признаваш Господа или напълно пренебрегваш пътищата Му, накрая ще трябва да отговаряш пред Него във всички случаи. Известна стара римска поговорка казва, че „невежеството спрямо закона не извинява неизпълнението му”, и сега, всяка съдебна система признава, че са имали право.Невежеството е нещо доброволно, и затова да си невеж не те извинява, нито оневинява.

Като гражданин на която и да е държава, имаш задължението да си информиран за законите, които я управляват, и ако нарушиш някой от тях, ще трябва да понесеш последствията, без значение дали го знаеш или не.Правдата сама по себе си не прощава, а изисква изпълнение.Ако шофираш, очевидно е, че трябва да познаваш добре законът за движение по пътищата, защото ако превишиш позволената скорост или нарушиш някое друго правило, ще бъдеш глобен, и ще трябва да заплатиш.Когато полицаят те спре, няма да можеш да кажеш „Съжалявам, господине, но аз не знаех че този знак означава, че е забранено преминаването”,  защото отговорът ще е, че си длъжен да го знаеш.И като последствие от това ще трябва да платиш глобата. Дали си знаел, или не, няма да промени нищо.Същото става и с нас относно Божия закон.

Библията ясно казва, че човека няма извинение – Понеже от създанието на света,това което е невидимо у Неговечната Му сила и божественостсе вижда ясно, разбираемо от Творението, така че те са без извинение”. (Римляни 1:20).

Още повече се има в предвид, че у всеки човек има и нещо, създадено от Бог, което се нарича съвест.Бог ни даде основно познание за онова, което е добро или лошо.С други думи имаме един естествен закон, записан в нашата природа -Божият закон.Въпреки, че би могло много да се говори и подробно да се пояснява по този въпрос, важното сега е да знаем, че по природа сме надарени с нещо, което също ни оставя без извинение пред Него.

Писаният закон  отразява Божията природа

Чрез Библията, Бог подробно е изложил законът Си пред нас, без да оставя възможност нашите критерии и мнение, даже и това, което имаме сами за себе си, да определят кое е добро или зло, правилно или неправилно, справедливо  или несправедливо.Ако сме нарушили законът Му, значи сме престъпили една ясно установена и точна линия, извършили сме грях, и грехът ни е наранил Бога.

Нашата идея кое е добро или лошо, трябва да се основава единствено,    изключително и само на това, което Бог казва.Словото Му ясно ни предупреждава Горко на онези, които наричат злото добро, а добротозло” (Исая 5:20). Това предупреждение трябва сериозно да се вземе под внимание днес, когато повече от всякога човекът е оставил мнението на правителството, религиозните институции, училища, средства за масова информация…..да определят кое е добро и кое не, оставяйки на страна това, което Бог е постановил, като нещо което принадлежи на миналото. Божите понятия не са подчинени на времето, в което живеем .Това, което беше добро или лошо преди 1000 години, е също такова и днес, и ние като Негово творение, трябва да сме подчинени и да приемем, това което Той е установил.

Библията е откровение за Неговата личност. Освен това, в някои правила и установени норми, Божият закон ни разкрива Неговият ум и сърце.Онези неща, които ни заповядва да правим, са тези, които Го радват и онези, които ни забранява да правим, са тези които Го раздразняват, дори разгневяват. В Псалми ни казва, че Бог се гневи на нечестивия всеки ден”(Псалми 7:11) Това е така, понеже има неща, които Неговата природа не може да търпи и провокират гнева Му.

Нека да обрисувам това, което искам да кажа с някои примери.Когато минеш близо до място, където има мъртво животно или пред теб има развалено яйце, си запушваш носа и се опитваш да не дишаш, докато не се отдалечиш от там.Става така, че твоята природа, в случая – обонянието ти изцяло отхвърля тази воня. Същото става с Бог  и това , което се нарича „грях“.

Какво изисква Божият закон

И сега, как можем да разберем дали сме нарушили законът Му и сме преминали тази линия? Нека за момент погледнем този закон, за да разберем според това което Той е установил, дали сме Го наранили, дали сме грешници или не, защото:…”Чрез закона става познаването на греха”(Римляни 3:20) Със сигурност знаеш, че една от 10-те заповеди гласи: ”Не убивай!”. Ти и аз вероятно мислим, че не сме го направили, така че сме невинни.Но когато Исус слезе от небесата, за да живее между хората, докато поучаваше, едно от нещата, които ни поясни, беше какво точно Бог счита за убийство, и каза:”Всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен за съд”(Матей 5:22) Тук говори за вина по дело за убийство.Ядосан  ли си на някого в момента: някой началник, колега, съсед, роднина?Друга заповед казва:”Не прелюбодействай!”, но Исус го поясни още повече казвайки:…”Всеки, който погледне жена,за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”(Матей 5:28). Дали понякога си имал такива мисли?….Исус също ни заповяда:”Обичай врага си” Има ли хора, които са те наранили,и които ти не обичаш?

Добре, това са само някои от въпросите, на които възможно най-искрено ти трябва да си отговориш.Говорейки по-обстойно за тези неща, Исус даде ясно да се разбере, че Бог не съди само делата, но и помислите, и намеренията на сърцето.Той знае мислите ти и това, което те подтиква към действията ти.Той е Бог, който знае всичко, и не може да пренебрегне или подмине греховете, които извършваш  в ума си, или които са плод на пожеланията на сърцето ти.Тези неща винаги Го раздразняват. И Господ видя, че се умножаваше злината на човека по земята, и че всичките въображения на мислите на сърцето Му бяха само зло цял ден. (Изход 6:5)

                                 Виновен или невинен

Сега, след като си размишлявал над тези неща, и знаейки че справедливостта е израз на всичко, свързано с Него, и греха е всичко, което просто е противно на природата Му, възпиращо ни да се приближим към Него – Вярваш ли, че си нарушил законите, които определят кое е приемливо за Бога, и кое не е?  До какво заключение стигна?

Сигурно ще  си помислиш:”Добре, но всички правят тези неща.Никой не може да каже, че не ги е вършил”, или  „ Невъзможно е да се живее така”. И си напълно прав! Затова цялото човечество, без изключение, е под проклятие.….Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията Слава.( Римляни 3:23 )

Ако това, за което говорим тук е истина, а то е, понеже  източникът не е нашето мнение, а едно непогрешимо и вечно Слово, т.е. Библията, очевидно се намираш в една много деликатна ситуация.Въпросът е, не че може да се намираш в опасност – ти вече си в опасност, защото присъдата вече е произнесена.Сега живееш под вечно осъждение, понеже си нарушил законите на най-висшата Власт във вселената.Съвършената Божия справедливост те призовава да заплатиш наказанието за твоите нарушения.

Какво означава „смърт“

Библията заявява: ”…Душата,която е съгрешила, тя ще умре” ( Езекийл 18:4)  и дори от едно незадълбочено изучаване на Библията ще научиш, че не говори за една физическа, или временна смърт, но за едно вечно осъждане.

Трябва да се запознаем с начина, по който Библията ни излага нещата, и да ги разберем по начин, различен от този, по който обикновено се разбират според речника и днешното мислене.Лесно е да си дадем сметка , че в текстът не се говори за една физическа смърт, тъй-като физическата смърт, като цяло засяга всички ни.Говори специално за душата, която съгрешава.Първо нека да видим как Библията определя „смъртта”.

Преди време, в Интернет видях човек, който се възстановяваше в болницата, след като мозъкът му за дълго време е бил спрял да функционира.Знаех, че като последното доказателство, законно да се потвърди от лекарите смъртта, освен спирането  на сърцето, е спирането на мозъка. Струва ми се обаче, че дори в сегашното време, при толкова голям научен напредък и постижения, лекарите не могат да избегнат удивлението при случаите, които не могат да разберат, или обяснят, и които трябва да нарекат „чудеса”. Медицинският свят не може точно да обясни как точно и кога настъпва смъртта, и какво всъщност означава това, но Библията го прави.

Библията определя смъртта като една раздяла.Физическата смърт, според библейското понятие е разделянето на душата и тялото.Например, в един случай говори за смъртта на една жена, и ясно казва:” И като предаваше душазащото умря…. (Битие 35:18) В евангелието е разказана така и смъртта на Христос: „ И Исус извика със силен глас и каза:Отче, в Твоите ръце предавам Духа си, и като каза това издъхна”.(Лука 23:46). Също когато ученикът на Исус – Стефан беше убит с камъни каза: ”Господи Исусе приеми духа ми (Деяния на апостолите 7:59), и веднага след това казва, че Савел който присъстваше:одобряваше убиването му” (Деяния на апостолите 7:59,8:1).

                                                     Втората смърт                                  

Видяхме какво е и кой е момента на физическата смърт, сега нека видим какво означава духовната смърт, за да можем по-добре да разберем какво означава:”Душата, която е съгрешила, тя ще умре”( Езекийл 18:4).

 

      Духовната смърт също е една раздяла.Бог предупреди Адам, казвайки му:

”Но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш”(Битие 2:17). Обаче, въпреки че Адам и Ева ядоха, знаем че физически продължиха да живеят.Какво тогава се случи веднага, след като пренебрегнаха това предупреждение, и не се покориха на Бог? „ И изгони човека, и постави на Изток от Едемската градина Херувимите и пламенният меч,който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”(Битие 3:24). Човекът от този ден и до днес е отделен от Бог, и в това отделено състояние човешкият дух не може сам по себе си да живее.Дори и да е физически жив, духовно е мъртъв. И съживи вас, които бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове”( Ефесяни 2:1). Живота на духът зависи единствено от Бог.

Изхождайки от това начало, продължаваме нататък, за да видим каква смърт има в предвид пророк Езекийл, казвайки:”Душата, която е съгрешила,тя ще умре“. Тъжната и страшна истина се намира в последната книга на Библията, където пише, че: ”И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро.Това е втората смърт.И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро”(Откровение 20:14-15). В следващата глава уточнява че: ”А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародейте, идолопоклонниците ,и всички лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра.Това е втората смърт”(Откровение 21:8). Не казва, че ще доведе до смърт, а че е смърт.

Втората смърт е едно място, където душата и тялото на грешника ще страдат, завинаги отделени от Бога.За тази смърт говори пророк Езекийл,за вечното осъждане.За тази смърт Исус ни предупреди, казвайки: ”А на вас,  моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла.Да! казвам ви от Него се бойте”(Лука 12:4-5)

                                  Удовлетворена справедливост

Изхождайки от казаното в началото за това, че Божията справедливост е съвършена, и не понася нарушения – трябва да разбереш, че за да я удовлетвориш, с гаранция за чиста и съвършена вечност, присъдата трябва да бъде уважена и изпълнена: Заплатата за греха е смърт”(Римляни 6:23)

Справедливостта е неизменно включена в самия център на християнската история чрез кръста на Исус Христос. Смъртта на Исус Христос беше едно действие на Божията справедливост, понеже Бог, както е добър, трябва да удовлетвори изискванията на справедливостта (както би трябвало да постъпва всеки справедлив съдия). Един въпрос: Какво ще помислиш, ако един съдия остави на свобода човек извършил убийство? Вярваш ли, че това ще го превърне в справедлив съдия?Всъщност всички знаем, че не.Напротив, това което го прави справедлив е точното прилагане на закона: наказвайки виновния, и освобождавайки невинния.Тогава, защо за това, което се отнася за Бога не мислим така?Колко пъти сме чували да се казва: „Ако Бог е справедлив, как тогава ще позволи аз да отида в ада, или допуска това или онова…?С такива думи не казваме нищо друго, освен че Бог, за да бъде справедлив, трябва да върви срещу собствената си справедливост и да пренебрегне това, което Неговият закон изисква.Обаче такова нещо никога не бихме изискали от правосъдната система на държавата ни, нали?

Бог е справедливи трябва да изпълни това, което изисква законът Му, тоест смърт за грешниците.Точно за това изпрати собственият си Син – Исус, за да заеме тяхното място, понасяйки върху Себе си присъдата определена за грешника.Това е единственият начин да бъде удовлетворена Божията справедливост, и едновременно с това за грешникът да има прошка.Библията, която е основата за всеки християнин, учи ясно, че някой трябва да бъде наказан заради греха.За това човекът, който отхвърля и не приема жертвата, която беше Христос неговото място, тогава ще трябва да удовлетвори Божията справедливост сам и със собственият си живот, заплащайки вечно за вината си определеното за това място – адът.

Изненадващия бунт срещу Бога

Учудващо е, че дори в най-лошото си състояние и очакващото го вечно осъждане, човекът закоравява сърцето си срещу истината, срещу Начинателя на живота и истината.Може би си чувал за двамата разбойници, екзекутирани на същия ден, заедно с Исус?Единият се осмели да каже на Исус: ”Ако ти си Христос, спаси себе си и нас”. Другият стреснат от тази реакция го смъмри: ”Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това което сме направили”(Лука 23:39-43). След миг и за двамата щеше  да приключи земният живот, и да поемат към вечността, но дори и в това положение първият не се убоя  от това, което предстоеше да му се случи, след като издъхне.Беше се съсредоточил само в настоящето си положение и страдание.Даже и през ум не му мина, че справедливо страдаше заради постъпките си, и че заслужава наказанието си.Вярваше, че е жертва на обстоятелствата и мислеше само как да облекчи страданията си.

Лесно може да се види същото отношение сред хората и в наши дни.Цял свят обвинява Бога, а не човека, за войните, че  невинните страдат, и основно за това, че не се намесва, за да облекчи скърбите им.”Ако има Бог, тогава защо?…,защо?…, защо?…! Доста напомня на онзи разбойник.Малцина искат да мислят за собствената си вина и за това, как са наскърбили  Създателят си.

Наблюдавали сме как тежко болни, умиращи от рак, СПИН и други причинители, не спират да съгрешават, и да се бунтуват срещу Бога.Библията ни учи, че човешкото сърце е по-измамно от всяко нещо; дори и в ада не престава да е високомерието му.

                                         Един пример от ада

Точно, за да ни илюстрира това, Исус даде ясен пример с двама души, които отидоха във вечността: един вярващ просяк и един богаташ(Лука 16:19-31). Това не е никаква фабула, нито някоя от известните Му притчи, започващи така:”Небесното царство е като……, и продължаващи с някоя от Неговите алегории.В този случай, Исус хладно започва, казвайки: ”Имаше.”.…,за да продължи с името на просяка наречен Лазар, който беше в рая.От ада, богаташът помоли Авраам, Лазар да намокри пръста си с вода, и да го допре до устните му.Представи си, искаше този бедняк, който така жестоко беше страдал през целия си живот, да остави почивката си за да му служи в онова ужасно място на мъчение.Адът не промени манталитета му!Искаше да облекчи страданията си, вярвайки че не ги е заслужил.

Въпреки всичко, даже и в ада мислеше, че може да склони  Авраам.Все още си вярваше, че думата му тежи.Помоли го, да изпрати Лазар при братята му, за да се покаят и да повярват(изобщо не искаше да остави Лазар да се наслаждава на блаженството си).Авраам му каза ,че братята му вече имат на разположение Писанията, за да могат да повярват.Но богаташът,не вярвайки че това би било достатъчно, не се посвени да упорства пред Авраам, казвайки че ако видят Лазар да възкръсва от мъртвите, тогава ще повярват.

Това е цяла лекция за ината и твърдоглавието на човека.Надявам се тази тъжна история да не се повтори с никой от читателите ни, но всеки един да може да обърне внимание на това, което Бог ни даде, за да можем да повярваме, тоест Писанието.Библията е Слово, като никое друго, донасящо в сърцето ни силно убеждение за нуждата от покаяние и вяра.

                             Пътят за ада е осеян с добри намерения

Тогава мислиш ли, че би могло да си оневинен, ако никога повече не извършиш нищо лошо?Не звучи зле, но това би било един суетен и самохвален опит, защото тъжната действителност е, че ще продължиш да вършиш същите нарушения.Защо?Защото природата, с която си роден е противоположна на Божията, и не може да върши нищо което да Му е угодно.

Ти и аз вършим нещата, които вършим, поради това, което сме, и докато сме такива, това ще правим.Дървото не е дърво защото дава плод, но дава плод, защото е дърво.Разбираш ли?Дава плод, понеже това е природата му.Ние не сме грешници, защото сме съгрешили, съгрешаваме, защото сме грешници.По същия начин,колкото и силно да звучи,трябва да приемем,че ако лъжем, то е понеже сме лъжци, ако крадем (не става въпрос за големи неща, да крадеш също е и да си присвояваш малки неща),  то е защото сме крадци и т.н.

Тези заключения не са въз основа на лично мнение, а на изучаване на Божието Слово.Иска ми се да продължим да разглеждаме как Библията описва човека и коя е неговата истинската нужда.Антична фраза потвърждава, че човешката природа, след падението на Адам и Ева „изцяло развратена”. Човекът в сърцевината си е безнравствен по рождение и сам по себе си няма власт да се промени.Дори и да полага огромни усилия за реформа, отхвърлящ лошото, запазващ в себе си онова, което мисли че е добро, няма никаква правда в адамовата природа (Адамово потомство сме). Добрите ни намерения не могат да променят нито това, което сме, нито онова, което ни кара да вършим каквото вършим.

Генетично осъдени

 

Божието Слово казва, че човека е мъртъв в престъпления и грехове.Означава, че когато става въпрос за Бога, човек не може да направи нито крачка към Него, нито сам би могъл да направи каквото и да е, за да се избави от греховността си.По собствена инициатива и сам по себе си, никой човек не може да предприеме една експедиция към откриването на Създателя си, и е абсолютно безсилен за Божите неща.

Адам и Ева са източника на човешката природа, и когато говорим за нашата природа – нямаме други предци, нито други гени освен техните.Според човешките възможности не можем да станем нещо повече от тях, нито пък по-добри.Щом изпаднаха до безнадеждно положение поради греха и бяха отделени от Бог, то тогава и ние също сме изпаднали, и щом бяха осъдени на смърт, то същото осъждение е надвиснало и над нас.Въпреки, че не сме го избирали, ние сме го наследили, по същия начин, по който не избраме нито в какво семейство да се родим, нито къде, нито цвета на очите, косата…

За това модерните учения да се съберат парчетата от разбития живот, и да се започне наново са неразумни и небиблейски.Като превръзки върху  труп.Погубената Адамова природа не може да бъде поправена.За да сме свободни от греха, първо трябва да се избавим от тази стара фабрика,която го произвежда, точно това Адамово естество, и да получим ново естество.

                                                    Единственият лек

 

Сега, признаваш ли, че всъщност си един грешник, и че ти е нужна Божията прошка? Ако – да, какво мислиш, че можеш да направиш? Единственото,което можем да направим, ако виждаме, че стоим пред Един Бог, Когото сме разсърдили, е – да се покаем и да се оставим в ръцете Му, надявайки се Той да има милост, и да ни спаси.

Единственият лек е този, който сам Бог е осигури за нас, чрез смъртта и възкресението на сина Му, Исус Христос.Неговата смърт на кръста беше много повече от един исторически факт или героична постъпка, с която да Го помним, нещо надхвърлящо много повече, онова което може да бъде разбрано.Единствената  надежда за спасение и помирение с Бог за човека се намира на онзи кръст, където Исус, Божият Син, Бог в плът, не само предизвика греха и го победи, но също унищожи старата природа.

Вярата в Него и в този акт е единственото, което може да гарантира нашето спасение, напълно изключваща всеки опит и усилие от наша страна.”Защото по благодат сте спасени чрез вяра,и то не от самите вастова е дар от Богане чрез дела,за да не се похвали никой”.  ( Ефесяни 2:8-9).

Дългът ти беше платен

Чудесна, утешаваща и обнадеждаваща новина за този, който признава, че е грешник, е да разбереш, че преди 2000 г. твоят дълг беше платен.Самият Бог изпрати от небесата своя Син, като единствената жертва, която можеше да бъде принесена за твоите и моите грехове.Трябваше да бъде една перфектна жертва, без грях.Исус беше тази жертва, никой друг не би могъл да бъде принесен на наше място, понеже никой друг нямаше да бъде приет като заместник.Божията справедливост беше удовлетворена в Собственият Му Син.

Разбери това!Щом съзра Исус умиращ на кръста, аз съм отговорният за страданията Му.Това трябва да го приемем доста лично.Ако не беше заради моите грехове, Той не трябваше да умира.Но поради това, че Го направи, сега ти и аз можем да сме освободени от вината, тъй като Той зае нашето място и плати нашият дълг.”но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението,което е в Христос Иисус.Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра.(Римляни 3:24-25)

 

      Христос, след като стана човек, живя в този грешен свят, и даде кръвта и живота си като една жива жертва за нашите грехове, беше приет на небето.Дори и да е Единородния Син и Възлюбения от Отца, не можеше да влезе на небето с някаква следа от грях върху Себе си.….след като извърши чрез (Себе Си) очистване на греховете,седна отдясно на Величието във висините”И не,за да принася Себе Си много пъти……но сега се яви веднъж в края на вековете,за да отстрани греха,като принесе Себе Си в жертва” (Евреи 1:3;9:25-26).Трябваше да е съвършен…Благодарим на Бог, че Го прие!Това означава, че жертвата Му е ефикасна дори и пред Съвършения Съдия.Взе нашите грехове и ги унищожи изцяло на кръста.

Толкова сигурно, както че Бог е Бог, това лекарство е силно и действа, и ще извърши каквото е необходимо в живота ти.Присъдата за всяко твое престъпление беше понесена.Сега може да ти бъде простено и да застанеш пред Справедливия Съдия, така чист и невинен, сякаш никога не си съгрешавал.Трябва да се обърнеш към Господ Исус Христос сега!Трябва да загърбиш посоката, в която твоята воля те водеше, това което сам избираше за себе си, пътят по който в теб се зародиха греховете, които оскърбиха твоят Бог!Трябва да се признаеш за победен и да се предадеш на пълната Му власт над живота ти, да се оставиш в Неговите ръце и да се надяваш на милостта Му.

Нуждата от новорождение

Но все пак ти липсва още нещо – нещо за което преди споменахме, когато казахме, че трябва да получим едно ново естество.Трябва да се новородиш. Смъртта и възкресението на Христос извършиха друго велико дело, което трябва да се приложи лично, в твоя живот.Това е най-чудната част на този изпратено от небето лек, като средство, и то е свързано с един нов живот.Библията ни казва,че:”Иисус в отговор му каза:Истина,истина ти казвам:ако не се роди някой отново,не може да види Божието царство.Никодим Му каза:Как може стар човек да се роди?Може ли втори път да влезе в утробата на майка си, и да се роди? Исус отговори:Истина,истина ти казвам:ако не се роди някой от вода и Дух,не може да влезе в Божието царство.Роденото от плътта е плът,а роденото от Духа е дух.Не се чуди,че ти казах:Трябва да се родите отново.( Йоан 3:3-7 ).

 

         Старото ти естество, причината за проблемите ти с Бог, получи смъртоносен удар чрез делото на Христос на кръста, и сега можеш да се освободиш от робското слугуване. Като знаем това,че нашият стар човек беше разпнат с Него,за да се унищожи тялото на греха,за да не робуваме вече на грехано ако сме умрели с Христос, вярваме,че и ще живеем с Него”.(Римляни 6:6-8 ).

 

 

Когато се предадеш, поискаш прошка и приемеш Христос възкръснал в живота си, Той, Който днес живее, влиза там, за да остане.В този момент ти придава Своя живот, един възкресен и вечен живот, който не умира, и Неговата природа става твоя.”…Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.Който има Сина, има живота;Който няма Божия Син,няма живота”. (1 Йоан 5:11-12).

 

 

Истинското християнство започва с приемането на Христос; не само Неговото учение, норми и идеали, но самата Му личност.В този момент ние ставаме Божии деца, чрез едно чудно и божествено рождение.А на онези,които Го приеха,даде право да станат Божии децана тези,които вярват в Неговото Име,които се родиха не от кръв,нито от плътска воля,нито от мъжка воля,а от Бога”.(Йоан 1:12-13).

 

 

Християнина се ражда, не се става.Да се опитваш да промениш на начина си на мислене или стила на живот, не е достатъчно.Ще бъде осуетено и ще останем разочаровани.Характерните особености на старото естество винаги се противят на новия път, който е съвместим само с едно ново естество, което ако не се е зародило в човека, да се ходи в този път е невъзможно.Резултатите от делото на кръста трябва да се изпълнят в индивидуалният живот.

Тези насъщни нужди са много по-важни, от всяка друга нужда, съществуваща на планетата.Нуждата от здравеопазване, социално осигуряване, парични фондове, семейни отношения, интелектуално и духовно възпитание, не могат да се сравнят с нуждата да получиш това, което Бог е обещал да даде.

Повече от всичко в този свят, човека се нуждае от Божията прошка и  новорождението.Прошката е за всичко, което си направил, а новорождението ще ти гарантира началото новия живот, с едно ново естество вътре в теб, съгласно Божието.Това рождение ще ти даде възможност от сърце да живееш един живот,  угоден на твоя Създател.

 

 

                                      Бог обещава един нов живот

Изглежда невъзможно, нали? Това е едно обещание, за което пророк Езекиил преди хиляди години говори, вдъхновен от Святия Дух.Откакто благовестието беше провъзгласено от Исус и неговите апостолите, всеки истински християнин го е изпитал.Но заради неверието си милиони хора, наричащи себе си „християни”, не го достигат,  дори не си представят, че могат да го имат.Обаче, за всеки който иска да се възползва, тук е обещанието:

 

       ” И ще поръся върху вас чиста вода и ще си очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и ще отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам сърце от плът. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в наредбите Ми и да пазите правилата Ми, и да ги вършите”.(Езекил 36:25-27 ).

 

          С това преживяване ще придобиеш едно ново естество, изцяло съвместимо с Божието, помагащо ти да вършиш нещата, които са Му угодни, и да избягваш тези, които Го раздразняват и разгневяват.Ще се новородиш и ще започнеш един живот, който момента не можеш да си представиш, че е възможен; доброволно и от сърце ще му отдадеш себе си.Уверявам те, че това се е случило на мнозина, които като теб бяха обидили Бог, и нямаха никаква възможност сами да се променят.

Докато четеш тези думи, някой, в този момент, някъде по света преживява това.Тези хора са свидетелство в 21-ия век за всичко, което пишем тук, премахвайки всякакво оправдание, че това е невъзможно, или прекалено хубаво, за да е истина.”Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги!”, казва Библията.Това, което извърши и в миналото, го прави и днес, и Неговата вярност и реалното Му присъствие в човек днес, гарантират бъдещето му завинаги.

Едно бъдеще без край

 

Живота, който получаваш, при новорождението е вечен; т.е. не може да бъде унищожен.Целта на Бог при създаването на човека не беше да живее 70-80 години, в един суетен свят, един живот в безмислен кръговрат.Помисли добре за нормалния живот на човек! Сутрин става, закусва, отива на работа, спира за обяд, връща се на работа, прибира се в къщи, вечеря, гледа телевизия и си ляга.И защо? За да повтори същото на следващия ден.И за какво? За да е свободен през уикенда, или за да отиде няколко дни на почивка.За какво? За да се върне в понеделник на работа.Защо? За да се пенсионира един ден, и да прави каквото си иска.За какво? За да умре скоро, и да изгуби всичко,което е спечелил през живота си на земята, както направиха преходните поколения: прадядовци, дядовци, бащи…

За това ли съществува човека?Това ли е всичко за него? Ако е така, тогава всичко е суета, и с право можем да се чувстваме най-окаяните и подтиснати същества във вселената.Но не, това не е така.Човекът беше създаден, за да се наслаждава на едно близко общение със своя Създател, и да се радва на личността Му, не само в този живот, но и завинаги.

Христос дойде да ни избави от рутинния живот и да ни даде живот, който няма край.Но вечен живот не означава само един безкраен период от време, означава живот със стойност, каквато нашето въображение не може да си представи.Раждайки се наново, всеки човек получава небесният живот и се превръща в гражданин на едно съвършено отечество, в което копнее да е.Въпреки, че докато е на земята може да опита и да се наслади на любов, мир и радост, за чието  съществуване не е предполагал.Светът вече не е неговият дом, но се посвещава да се наслади на едно славно бъдеще.Тази земя за него сега е бойно поле, една изпитна отсечка, подготвящи го за истинската му съдба.Единствено се бори, за да могат и други хора да влязат в същото блаженство, на което сам той се наслаждава.

Какво чакаме?

         „Всички тези умряха във вяра….изповядаха, че са чужденци и пришълци на земятаНо сега те копнеят за едно подобро отечество,т.е.небесно.За това Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог,защото им е приготвил град..(Евреи 11:13-16).  Библията ни учи, че небето и земята, каквито ги познаваме ще преминат, няма да остане нищо от тях, и едновременно с това ни говори за едно съвършено ново място.Един град с много различни характеристики и естество, от всичко познато досега.Въпреки, че е много трудно за ум като нашия да го разбере сега, знаем че ще е безкрайно-несравнимо с всички неща, които сме видели или опитали.Вярвам, че какъвто и да е опит от моя страна да дам определение или да  обясня, какво ни очаква там, ще бъде недостатъчен.Така, че ще се огранича да се впиша в някои от описанията за това място, които по Божията воля бяха откровение към един човек, намиращи се в последната книга от Библията – Откровение:

 

          ”Ето,скинията на Бога е с хората, и той ще обитава с тях;и те ще бъдат негов народ, и Сам Бог ще беде с тяхтехен Бог.Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече,няма да има вече нито жалеене,нито писък,нито болка;първото премина”( Откровение 21:3б-4)

 

          И градът нямаше нужда от Слънце,нито от Луна, за да го осветява,защото Божията слава го осветяваПортите му няма да се затварят през деня,защото нощ няма да има там.(Откровение 21:23-25 )

 

           ”И видях ново небе и нова земя,защото първото небе и първата земя преминаха и море няма вече. (Откровение 22:1)

 

           „И вече няма да има никакво проклятиеи Неговите служители ще Му служат.Те ще гледат лицето Му…(Откровение 22:3а-4а)””Нощ няма да има има вече и няма да имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина,защото Господ Бог ще свети над тях.И те ще царуват за вечни векове.(Откровение 22:5)

 

 

            Блаженството да бъдем вечно в присъствието Му, да виждаме всички неща такива, каквито са , да можем да им се наслаждаваме така както Той е определил, според както Словото Му ни учи.Това е твърде високо, за да може да се разбере сега, но това не го прави по-малко реално.Това е чистата реалност на това, което ни очаква , и което ще живеем във вечността всички ние, които по вяра приехме спасението чрез Исус Христос.

Не губи възможността да можеш да опиташ и да се насладиш лично на това!Не чакай!Остави назад всичко, на което си се доверявал досега.Коронясай Исус като Цар и Господ на живота ти.Никой друг, дори ти самият, не може да го управлява добре.Довери се на Този, който умря, за да те спаси.Приеми го чрез една молитва от сърце отдавайки Му всичко което си ти.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s