ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И ЕДНА ДРЕХА

От Парис Рейдхед

ВЪВЕДЕНИЕ

Днес, бих искал да говоря върху темата „Десет сребърника и една дреха“, която се намира в Съдии 17 глава. Аз ще прочета главата, след което и части от 18 и 19 глава също, за да получим ясна представа за цялата история. „Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей“. Позволете да уточня: ситуацията тогава е била такава, че аморейците са отказвали на хората от племето Дан всякакъв достъп до Йерусалим и са ги прогонили на хълма Ефрем. Тъжно е, когато хората на Бог позволяват света да ги постави в неловко положение. Хората на Дан са били неспособни да стигнат до Йерусалим и на фона на тази ситуация се случват нещата, за които ще говорим.

Съдии 17:1-13

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 

 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз, – ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.   И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.   Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.   И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.  В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. 

 И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.   Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.   И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.  И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.  И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.  И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.  Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

Съдии 18:1-6

 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.  И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,  защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?  А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.   И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.   А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

Съдии 18:14-21

Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.  И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (ще каже, в Михеевата къща) и го поздравиха.  И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.  Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.  И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?  А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?  На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.  И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

ЛЕВИТЪТ

 

 

Е, това е историята. Тя не е част от историческите събития по времето на  Съдиите. Тази история ни помага  да разберем социалното положение  в този период, когато всеки човек е правел каквото му се вижда угодно и не е имало цар в Израил. И така, разбираме, че Михей не е можел да стигне до Йерусалим и  решил, че може да построи копие на храма на своя територия. Той  направил това, което  мислел, че е подходящата постройка, поставил и принадлежностите  за служене в скинията, като например ефодът, но сложил и неща, които взаимствал от народите наоколо – домашните  идоли, образи, които Бог  забранил. Въпреки всичко, той  имал желание да направи най-доброто, което можел. Така че,  взел малко от света и малко от това, което Бог е открил на Израил и ги смесил, правейки нещо, което  мислел, че е угодно на Господа. Между редовете четем, че той се зарадвал, когато бродещ млад свещеник  дошъл от Витлеем, Юдея. Той  бил левит, майка му е била от племето Юда. Бог е дал позволение чрез Мойсей левитите да си взимат жени  от други племена на Израил.

Този младеж не харесвал начина на живот, определен за всеки левит. Той имал страст към пътешествия и  решил да види дали няма да намери нещо по-добро от това, което му  било вече отредено. Той  разбирал, че да си левит е престижно, но трябвало да има и други преимущества от това, и така  стигнал до къщата на Михей. Там  спрял, бил  поканен и  помолен да стане свещеник. Михей  направил сделка с него, казвайки:“ Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти.“ Тук се казва една премяна дрехи, но по онова време хората са носели нещо, което се е казвало „гелабия“, нещо с много голям размер като нощница. Тоест, той му  предложил една дреха, храна и десет сребърника на година. Това било много изгодно за младежа, той решил да остане и да влезе в идолското капище, каквото  било къщата на Михей.

Но, ето че  дошли хората на Дан с намерението да  прогонят аморейците, които обаче се оказали твърде силни, така че данците решили да намерят някой, който бил  по-лесен за прогонване. Те стигнали до къщата на Михей и левитъ т им казал да продължават напред, защото ще успеят в начинанието си. След това четем, че данците  открили, че в Лаис живеят хора, последователи на Сидон. Те водели спокоен живот и нямало кой да ги защити, така че данците решили, че това е доста добро място да вземат земя за себе си. Когато дошли с хората, които били изпратени да завладеят тази земя, си казали, че тъй като са я открили с помощта на младия левит, би било чудесно да имат неговата подкрепа и за напред.

И така, те отишли в къщата на Михей, взели всички неща, които той  направил (те стрували добри пари), взели и левита. Въпреки, че  му било мъчно заради Михей, ще забележите, че младият левит успял да се нагоди към тази ситуация. Удивително  колко бил гъвкав и как лесно се настроил към тези промени, защото видял изгода за себе си. Започнал да разбира, че е много по-значимо да служи на цяло племе, отколкото на семейството на един човек. Можел  да служи  на много повече хора.  Като прозрял  тази “мъдрост“, тя му  послужила като оправдание. Без никакъв проблем със съвестта, той  успял да сложи ръка на устата си,  докато изнасяли обзавеждането на малкия храм, който Михей бил посторил. Той бил умен мъж , въпреки всичко и вместо да върви най-отпред, което го поставя в опасна позиция или да върви в края, което също го поставя в позиция на опасност, той се е поставил в средата/ всред людете/. Така че, ако  Михей е бил изпратил някои от своите служители да го доведат, той е щял да бъде в безопасност, заобиколен от войници от всяка страна.

ПРАГМАТИЗЪМ

 

 

Как можем да наречем това и как се отнася за днешното време. Ще се отклоня ли от темата, ако ви заговоря за малко за утилитарна /стремяща се към пълна собствена изгода/ религия и изгодно християнство? За полезен Бог? Бих искал да насоча вниманието ви на факта, че нашите дни са дни, в които управляващата философия е прагматизма. Прагматизъм означава – щом работи, значи е вярно. Щом успява, значи е добро. И пробата за всички практики, всички принципи, всяка истина, за всички учения е дали те работят. По отношение на  прагматизма(ако трябва да погледнем през призмата на прагматизма), най-големите падения през вековете са били на мъже, удостоени с най-голяма почит от Бог.

Например, докато Ной е бил много добър корабостроител, неговото главно задължение не е било корабостроенето, а  проповядването . Той  претъпял голям провал като проповедник. Неговата жена, три деца и техните жени   било всичко, до което е достигнал като проповедник. Седем обърнати живота за 120 години, бихте ли нарекли това особено ефективно. Повечето мисионерски организации щяха да са накарли отдавна  своите мисионери да се оттеглят от места с толкова малък резултат ново обърнати. Като корабостроител Ной се  справил доста добре, но като проповедник напълно се е провалил.

Сега, нека отидем по-напред в годините при друг мъж, наречен Йеремия. Той бил доста ефективен проповедник, но не-ефективен по отношение на резултатите, до които това го  довело. Откриваме, че той  бил отблъснат от хората, загубил е привилегиите си, дори свещеническото събрание е гласувало против него. Той се провалил във всичко. Единствения, на когото  изглеждало, че е възможно да угоди бил…Бог, но от всяка друга страна  бил пълен провал.

И сега, идваме до друга добре позната личност, Господ Исус Христос, Който беше провал по отношение на всички стандарти. Той никога не успя в организацията на църква или деноминация. Той не беше способен да построи училище. Той не постигна успех, основавайки мисионерски комитет. Той никога не отпечата книга. Той никога не успя да има някой от всичките видове инструменти, които ние намираме за толкова полезни, аз не искам да бъда саркастичен, те са полезни. Нашият Господ проповядва три години, изцели хиляди хора, и когато всичко свърши, имаше 120..500 човека, на които Той се яви след възкръсването  Си. В деня, когато беше разпънат, един човек каза: „Ако всички други те изоставят, аз съм готов да умра за теб.“ Той го погледна и каза : “Петре, ти не познаваш сърцето си. Ти ще се отречеш от мен три пъти преди петелът да пропее тази сутрин.“  И така, всички хора го изоставиха и избягаха. По всички стандарти на нашето поколение и на всяко поколение, нашият Господ беше един самотен провал.

Въпросът е, какъв е стандарта за  успех и с какво трябва да мерим нашите животи и служение? Трябва да си зададете въпроса: „Бог средство ли е или Той е смисълът?“ Трябва да попитаме себе си в самото начало на нашето служение,  поклонение и нашия път: “Ще бъдем ли левита, който служеше на Бог за десет сребърника и една дреха?“, служейки на човек  в името на Бог, вместо на самия Бог. Защото такъв беше левита и вършейки религиозни дейности, търсеше място, което можеше да му даде признание, приемане, сигурност;  място, където можеше да свети според тези стандарти, които бяха важни за него. Цялата му работа беше да върши религиозни дейности, значи това трябваше да е религиозна работа. Той беше много щастлив, когато разбра, че Михей има предложение , но  реши, че струва десет сребърника и една дреха, и беше готов да се продаде на всеки, който можеше да му даде толкова. Ако беше дошъл някой и му беше предложил повече, щеше да се продаде на него. Той си сложи цена, считайки своята религиозна работа и дейности като средство за постигане на тази цена и в този смисъл,  Бог също беше използван като средство.

 

ХУМАНИЗЪМ

 

 

Сега, за да разберем последствията от това в 20 век, трябва да се върнем 150 години назад към конфликт, атакувал християнството. Точно след голямото съживление в Америка по времето на Чарлз Фини, когато Духът на Бог бил чудно излят върху определени части на нашата страна, в Европа се е надигнала открита атака към нашата вяра. Дарвин изложил своята теория за еволюцията, някои философи я приложили към техните философии, а теолозите я отнесли към Писанията. Около 1850 година може да се отбележи началото на яростна атака към Божието Слово. Сатана и преди го е атакувал много коварно, но тогава е било време на открито нападение на Словото и  църквата.  Волтер във Франция провъзгласявал, че ще доживее да види как Библията става отживелица, излагана единствено в музеи, че ще бъде напълно унищожена от силните аргументи, които той отправял срещу нея.

Е, какъв бил ефектът от всичко това? Философията на деня станал хуманизма. Хуманизмът може да се определи по следния начин – философско твърдение, което казва, че причината  за  съществуването е човешкото щастие. На фона на хуманизма, спасението се явява просто средство, чрез което можеш  да получиш цялото щастие от живота.

Ами ако си бил вдъхновен от някой като Ницше, който казва, че единственото истинско удовлетворение в живота е властта, и че властта се явява свое собствено оправдание; и че в края на краищата, света е джунгла. На фона на хуманизма, това означава, че всеки човек би могъл да е щастлив  ако има сила и власт, използвайки всякакви начини за достигането им. Защото само в това положение на господство или както виждаме, в поклонение на Молоха, някой може да бъде щастлив. Това би произвело в този смисъл, един Хитлер, който ще приеме философията на Ницше като работещ  принцип и водач, и ще каже на своите хора, че те са определени да управляват света. Следователно, спасението се явява някакво средство, чрез което могат  да постигнат това.

Някой друг се огледал наоколо и казал: “Е, да, но нали крайния резултат е щастието, но то не идва от упражняване на власт върху хората, то идва от чувствени /плътски/преживявания.“  Тъй като човекът е животно със жлези и най-върховните моменти на екстаз идват от употребата на тези жлези, на фона на хуманизма, спасението е просто да намериш най-желания начин да задоволиш тази част от човека.

На фона на хуманизма, Джон Дю,американски философ, оказал влияние върху образованието, успял да убеди своите ученици, че не съществуват абсолютни стандарти. На децата не трябвало да се поставят някакви определени стандарти, тъй като крайната цел на образованието била просто да позволи на детето да изрази себе си и да се развива в съответствие с това, което е и да намери щастие в това, което иска да бъде. Поради тази причина се  появила културна анархия, където всеки човек можел да прави каквото му се вижда правилно в собствените му очи и без Бог, който да го управлява. Библията била обезценена, забранена и оспорена.  Бог бил свален от трона, Той не съществувал, Той нямал никакви взаимоотношения с хората. Исус Христос бил или мит или просто човек и смисълът на човешкото съществуване станало щастието.

ЛИБЕРАЛИ, ФУНДАМЕТАЛИСТИ или…НИКАКВИ?

 

 

Но, религията трябвало да съществува, защото имало много хора, които живеели съгласно нея. Поради тази причина, трябвало да се намери начин, който да оправдае съществуването й. Така че, да се върнем обратно назад във времето , през 1850 година, когато църквата се разделила на две групи. Едната била либералите, които приели философията на хуманизма и се опитвали да намерят някаква връзка с религията, казвайки нещо такова на своето поколение:“Ха-ха, ние не знаем дали има рай. Ние не знаем дали има ад. Но знаем, че ще живеете 70 години! Ние знаем, че има голяма полза от поезията, от великите мисли и благородните стремежи. Поради това е важно да ходите на църква в неделя, за да можем да ви почетем малко поезия, да ви запознаем с няколко  твърдения, аксиоми и правила, по които да живеете. Не можем да ви кажем какво ще се случи, когато умрете, но можем да ви кажем това: ако идвате всяка седмица,правите дарения, помагате и стоите с нас, ние „ще поставим пружини на вашата каруца“, така че пътуването ви да бъде по-удобно. Ние не можем да ви гарантираме нищо за това, което ще се случи, когато умрете, но ви казваме, че ако дойдете с нас, ние ще ви направим по-щастливи, докато сте живи. Това станало същността на либерализма, което не било нищо повече от опит  да се сложи малко захар в горчивото кафе на житейския път и да се подслади за известно време. Не забравяйте, че философията в тези дни бил хуманизма, и че главната причина за съществуването било човешкото  щастие.

Имало и друга група хора – фундаменталистите. Те казвали:“ Ние вярваме в боговдъхновението на библията! Ние вярваме в божествеността на Исус Христос! Ние вярваме в ада! Ние вярваме в рая! Ние вярваме в смъртта, погребението и възкресението на Христос!“ Но помните ли,  това се случва в атмосферата на хуманизъм. А хуманизмът казва, че смисълът на съществуването е човешкото щастие. Хуманизмът е като изпарение, идващо от ада и просмукващо се във всичко. Хуманизмът е като инфекция, епидемия, която се разпространява навсякъде.

Фундаменталистите се разпознавали помежду си заради твърдението:“ Ние вярваме в тези неща!“ В болшинство, те били хора, които са срещнали Бог, но след това започнали да казват: „ Това са нещата, които ни определят като фундаменталисти“, следващото поколение казало: “Ето така ставаме фундаменталисти! Вярваме в боговдъхновеността на библията! Вярваме в божествеността на Христос! Вярваме в Неговата смърт, погребение и възкресение! И затова сме фундаменталисти.“  Не след дълго, когато  това дошло  до нас,  целия план за спасение се заключавал в това, на интелектуално ниво да сме запознати с няколко доктрини. Човек се е считал за християнин, защото е можел да каже“Аха“ /тоест „да“/на четири-пет места, когато бъде попитан. Ако е знаел къде да каже „аха“, някой го потупвал, стисвал му ръката, усмихвал му се широко и му казвал: „ Брат, ти си спасен!“ Всичко било сведено до положение, където спасението не било нищо повече от съгласие с някаква доктрина или формула, и в края на краищата се получило така, че поради просмукването на хуманизма, спасението означавало  човек да бъде щастлив. Ако трябва да направим сравнителен анализ на  фундаментализма с либерализма, то би се получило следното:

Либералистите казват, че смисълът на религията е да направи човек щастлив, докато е жив, а фундаменталистите казват, че смисълът на религията е да направи човек щастлив, когато умре.

Но, нека повторим – като цяло смисълът на религията било щастието на човека. И либералистите казали:         „ Чрез социални промени и  политически преустройства  ще се справим с бедността, алкохолизма , наркоманията и нищетата. Ние ще направим РАЯ НА ЗЕМЯТА! НИЕ ЩЕ ТЕ НАПРАВИМ ЩАСТЛИВ, ДОКАТО СИ ЖИВ! Ние не знаем нищо за след това, но ние искаме да си щастлив, докато си жив!“  Тогава, фундаменталистите, настроени на дължината на вълната на хуманизма, казали:“ Приеми Христос, за да отидеш в рая. Ти не искаш да отидеш в този стар, отвратителен, мизерен, изгарящ ад, когато има прекрасен рай там горе. Така че, ела при Христос и ще отидеш на небето!“

Вярвам, че хуманизма е най-смъртоносния и разрушителен философски възглед, който  се е промъкнал през решетките на ада.  Колко много се е просмукал той в нашата вяра. И ТОЙ Е В АБСОЛЮТЕН И ТОТАЛЕН КОНТРАСТ С ХРИСТИЯНСТВОТО! За съжаление, това рядко се разбира.Точно тук намираме Михей, който иска да има малък храм, иска да има свещеник,  иска да има молитва и иска да има набожност, защото“АЗ ЗНАМ, ЧЕ ГОСПОД ЩЕ МИ НАПРАВИ ДОБРО!“ ТОВА Е ЕГОИЗЪМ!!! ТОВА Е ГРЯХ!!!  И ето, че идва левитът и попада точно там! Защото иска място! Той иска десет сребърника и една премяна дрехи и полагащата му се храна! И понеже той можа да има това, което поиска, и Михей също можа да има, каквото поиска, ТЕ ПРОДАДОХА БОГ! За десет сребърника и една премяна дрехи. ТОВА СЕ ЯВЯВА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!!! И това е предателството, в което ние живеем. Аз не знам КАК БОГ МОЖЕ ДА НИ СЪЖИВИ, докато не се върнем към християнството като към ДИРЕКТЕН И ПЪЛЕН КОНТРАСТ на ЗЛОВОННИЯ ХУМАНИЗЪМ.

Страхувам се, че той е станал толкова неуловим, че е проникнал навсякъде. Какво имам предвид? Това, че философското твърдение, че причината за съществуването е щастието на човека е един вид покрито с  евангелски термини и библейски доктрини, че  Бог царува на небето заради щастието на човека, Исус Христос е нетленен заради щастието на човека, всички ангели съществуват заради щастието на човека… Всичко за щастието на човека! АЗ ТВЪРДЯ, ЧЕ ТОВА Е НЕ ХРИСТИЯНСКО!!! Не е ли щастлив човек? Не е ли имал Бог намерение да направи човека щастлив? Да. Но като вторичен, а не първичен продукт!

ПОКЛОН КЪМ ЖИВОТА

 

 

Алберт Швитцър, добър човек, високо ценен от въздухарите мислители на нашето време, живял години в Конго, Източна Африка. Той бил възхитителен човек, философ, лекар, музикант и композитор. Но той никога не би могъл да се нарече християнин. Той не  виждал Христос да има някаква връзка с неговата философия или живот. Той бил хуманист. По негово време, любимия спорт на белгийските правителствени  служители , които били добре обучени стрелци било да стрелят по крокодилите в река Конго. Швитцър бил с право ужасен от техния отвратителен спорт. Той смятал това за колосална загуба на живот. На базата на тези преживявания, изфабрикувал същността на своята философия, образувана от тези думи__поклон към живота. Крокодилски живот..човешки живот…всякакъв вид живот. Д-р Швитцър бил толкова убеден в уважението към живота, че не обичал да стерилизира инструментите си. Той имал най-мръсните хирургически инструменти в Африка. Бактерията е жива и не трябва да се унищожава.

Джордж Клайн, ветеран мисионер от Централната Южноафриканска Мисия, живеел на около 60 мили от базата на д-р Швитцер. Джордж бил изкусен органист и поправач  на органи. Той бил помолен от д-р Швитцер да отиде до неговата база и да провери неговия неизправен орган, подарен му от приятел от Германия. Джордж отишъл да види добрия доктор.

„Джордж, мислиш ли, че можеш да поправиш моя орган?“

„Ще се опитам“, отговорил той. Завъртял органа с гръб и за негово учудване, открил голямо гнездо на хлебарки. С характерния американски ентусиазъм и усърдие, Джордж започнал да ги тъпче, не позволявайки никоя да се измъкне. Тогава пристигнал доктора с изправена коса и поради яда си казал: “Веднага спри!“.  Джордж попитал:“Защо? Те съсипват органа ти.“ Той казал: “Няма нищо, те просто следват своята природа, не можеш да ги убиваш.“. Дошло едно момче и казало:“Всичко е наред, господин Клайн. То се навело много нежно, събрало хлебарките, сложило ги в малка торбичка, сгънало върха, след което изнесло хлебарките навън в джунглата и ги пуснало.

Ето, че имаме човек, който вярвал на философията на Швитцър „поклон към живота“. НАПЪЛНО ПОСВЕТЕН И ВЕРЕН НА НЕЯ! Дори да става въпрос за хлебарки или микроби.

СЕГА ЩЕ ВИ ПОПИТАМ :КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА МИСИОНЕРСТВОТО?  КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЗМА?  КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО?

Ако ме попитате защо отидох в Африка, ще ви отговоря, че отидох най-вече, за да „развия“ справедливостта на Бог. Не мислех, че е правилно за когото и да е да отиде в ада, без възможност да бъде спасен. Така че, аз отидох, за да дам шанс на бедните грешници да отидат на небето. Няма да се впускам в подробности, но ако размислите върху това, което току що ви разказах, ще разберете какво имам предвид. Хуманизъм.  Аз просто използвах провизиите на Исус Христос като средство за подобряване на условията на живот на страдания и мизерия. Когато отидох в Африка, открих че те не бяха бедни, окаяни,  малки варвари, скитащи се из гората, търсейки някой да им каже как да отидат на небето. Те бяха ЧУДОВИЩА НА БЕЗЗАКОНИЕТО! ТЕ ЖИВЕЕХА В ПЪЛНО И ОТКРИТО НЕЗАЧИТАНЕ НА МНОГО ПО-ГОЛЯМО ЗНАНИЕ ЗА БОГ, ОТКОЛКОТО БИХ МОГЪЛ ДА СИ ПРЕДСТАВЯ!

Те заслужаваха ада! Защото напълно отказваха да ходят в светлината на своята съвест, светлината на закона, написан в сърцата им, свидетелството на природата и истината, която знаеха! Когато осъзнах това, уверявам ви, бях много ядосан на Бог. Толкова, че в една молитва Му казах, че да ме изпрати там,  да достигна тези хора, които чакаха да им бъде казано как да отидат на небето, беше едно твърде нищожно дело от Негово страна. Защото, когато отидох при тях, открих, че  знаеха за небето и не искаха да отидат там, че обичаха греха си и искаха да си стоят в него.

Аз бях отишъл, движен от хуманизма. Бях видял прокажени, болни от рак, много туземски погребения и не исках моите човекоподобни братя да страдат в ада вечно след такова мизерно съществуване на земята. Но точно там, в Африка, Бог започна да сваля ПОКРИВАЛОТО НА ХУМАНИЗМА! И това  беше онзи ден, в моята спалня, със заключена врата, когато аз се борих с Бога, борих се с факта, че хората, които си мислех, че бяха невежи и желаещи да узнаят как да отидат на небето, молейки се: “Нека някой да дойде и да ни научи“, всъщност не искаха да говорят нито с мен, нито с когото и да било друг. Те нямаха никакъв интерес към библията, никакъв интерес към Христос, те харесваха своя грях и искаха да си продължават в него. На това място почувствах, че цялото ми служение беше една измама и подигравка. Аз исках да се върна обратно вкъщи.

Сам, в моята спалня, АЗ СРЕЩНАХ БОГ С ИСКРЕНОСТ В СЪРЦЕТО СИ и ми се стори, че Го чух да казва:  “Нима съда над цялата земя няма да е справедлив? Да, езичниците са изгубени. Те ще отидат в ада, но не защото не са чули благата вест, а защото са грешници, КОИТО ОБИЧАТ СВОЯ ГРЯХ! И защото те заслужават ада. Но, аз не те изпратих там заради тях. Аз не те изпратих там в техен интерес.“ Тогава чух съвсем ясно, както никога досега, макар че това не беше физически глас, но беше ехото на истината на всички времена, което намира път към откритото сърце. Аз чух  Бог да казва на моето сърце следното: „ Аз не те изпратих в Африка в интерес на езичниците, Аз те изпратих в Африка в Мой интерес. Те заслужават ада! Но, АЗ ГИ ОБИЧАМ!  АЗ ИЗДЪРЖАХ МЪКИТЕ НА АДА ЗАРАДИ ТЯХ!  АЗ НЕ ТЕ ИЗПРАТИХ ТАМ ЗАРАДИ ТЯХ!  АЗ ТЕ ИЗПРАТИХ ТАМ ЗАРАДИ МЕН!  НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ АЗ НАГРАДАТА ЗА МОИТЕ СТРАДАНИЯ?  НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ ТЕЗИ, ЗАРАДИ КОИТО УМРЯХ?“

Аз бях там не заради езичниците. Бях там заради Спасителя, Който издържа агонията на ада заради мен. Той заслужава езичниците, защото е умрял за тях. Очите ми се отвориха. Вече не работех за Михей, десет сребърника и една дреха. Но, служех на живия Бог.

Нека обобщя. Християните казват:“ Същността на съществуването е прославянето на Бог.“ Хуманистите казват:“Същността на съществуването е човешкото щастие“. Това твърдение се е родило в ада и обожествява човека. ДРУГОТО СЕ Е РОДИЛО В РАЯ И ПРОСЛАВЯ БОГ! Едното е левита, служещ на Михей, другото е сърце, което безплатно служи на живия Бог, защото това е най-голямата чест във вселената.

АМИ ТИ?

 

 

Ами ти? Защо се покая? Иска ми се да видя хората да се покаят отново по библейския начин. Джордж Уайтфилд е искал същото. Той стоял пред  Бостънската община и двайсет хиляди хора, казвайки:“ Слушайте, грешници, вие сте чудовища, ЧУДОВИЩА  НА БЕЗЗАКОНИЕТО! Вие заслужавате ада!  И най-ужасното ви престъпление е това, че като престъпниците, които сте  не можете да го разберете! Ако вие на заплачете за вашите ГРЕХОВЕ и престъпления срещу Святия Бог,  Джордж Уайтфилд ще заплаче за вас!“ И човекът обърнал глава и заридал като малко дете. Защо? Защото те били в опасност от ада? Не! Защото били ЧУДОВИЩА НА БЕЗЗАКОНИЕТО, които дори не виждали своя грях и не ги било грижа за престъпленията им. Виждате ли разликата? Някой трепери, защото ще страда в ада, НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЯМА НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ТЕЖЕСТТА НА СВОЯТА ВИНА!!! НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО СИ!!  НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ОСКЪРБЛЕНИЕТО НА БОЖЕСТВОТО!!! Той трепери, само защото кожата му ще бъде опарена от пламъците на ада. Той се страхува и ви уверявам, че този страх е добра подготовка за благодатта, но не е мястото, до което трябва да се спре. Святият Дух не спира тук. Докато хората не се покят, те не могат да приемат Христос. За да може да се покае човек, той трябва да бъде изобличен. Изобличението е работа на Святия Дух, който помага на човека да види..ЧЕ  Е ПРЕСТЪПНИК ПРЕД БОГ И ЗАСЛУЖАВА ЦЕЛИЯ МУ ГНЯВ, И ЧЕ АКО БОГ ГО ИЗПРАТИ НА НАЙ-УЖАСНОТО МЯСТО В АДА ЗА ЦЯЛАТА И ДАЖЕ ДЕСЕТ ВЕЧНОСТИ, ТО Е, ЗАЩОТО ТОЙ ГО ЗАСЛУЖАВА ! Това и много повече, защото БОГ Е ВИДЯЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА МУ!

ПРОПОВЕДНИЦИТЕ

 

 

Това е и разликата  в проповядването на Джон Уесли през 18 век в Англия. Уесли бип проповедник на праведноста, който издигал святостта на Бог в своите дву-три часови проповеди на открито. Той наблягал на закона на Бог, неговата справедливост и мъдростта на Неговите повеления. Той описвал на грешниците тежестта на техните престъпления, открития им бунт, предателство и анархия.  Силата на Бог се изливала върху събранието по такъв начин, че хората  били поваляни на земята в пълно безсъзнание, защото пред тях се разкривала святостта на Бог и можели да видят огромните си грехове. Духът на Бог прониквал в техните умове и сърца.

Този феномен се е случил и в Америка през 18 век, в Йейлския университет по времето на Джон Уесли Редфийлд. Имало  срещи на открито в амфитеатъра на университета. Полицията контролирала  падналите на земята,  като проверявала дали не са пияни по дъха им и затваряла пияниците. Тези обаче, които били повалени от Бог били диагностицирани като болни от „болестта на Редфийлд“. Те били премествани на спокойно място, докато дойдат в съзнание.Животи били променяни-хора, които били алкохолици, спрели да пият; жестоки хора се променили; неморални хора изоставили неморалността. Крадци се покайвали и връщали откраднатото. Мъже и жени видели святостта на Бог и своето беззаконие. Духът на Бог ги оставял в безсъзнание поради тежестта на тяхната вина. Под разпростиращата се сила на Бог, грешници стигали чрез  спасително покаяние до Христос.

РАЗЛИКАТА!

 

 

Но, ето къде била разликата! Никой не се опитвал да изобличи ДОБЪР ЧОВЕК, че има неприятности с ЛОШ БОГ!  Обратното – било да се изобличат ЛОШИТЕ ХОРА, че заслужават гнева на ДОБРИЯ БОГ! Резултата бил покаяние, водещо към вяра, водещо към живот. Скъпи приятели, има само една причина, една единствена причина за един грешник да се покае и това е, защото Исус Христос заслужава славата и поклонението, любовта и покорството на сърцето му. Не защото този грешник  ще отиде в ада. Ако единствената причина, заради която се покайваш, скъпи приятелю, е да се опазиш от ада, ти СИ ПРОСТО ЕДИН ЛЕВИТ, СЛУЖЕЩ ЗАРАДИ ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И ЕДНА ДРЕХА! ТОВА Е ВСИЧКО! Ти се опитваш да служиш на Бог, защото Той ще ти направи добро! Не, покаяното сърце  е сърце, което е  видяло нещо от огромния си грях в това да си играе с Бог, отричайки справедливостта  и праведноста Му, поклонението и покорството, които Той заслужава. Защо грешникът трябва да се покае? ЗАЩОТО БОГ ЗАСЛУЖАВА ПОКОРСТВОТО И ЛЮБОВТА, КОИТО ТОЙ ОТКАЗВА ДА МУ  ДАДЕ! Не за да отиде на небето. Ако това е единствената причина , то не би било нищо повече от опит за сделка или споразумение с Бог.

ЗАЩО ЕДИН ГРЕШНИК ТРЯБВА ДА ИЗОСТАВИ ВСИЧКИТЕ СИ ГРЕХОВЕ? ЗАЩО Е ПРЕДИЗВИКАН ДА НАПРАВИ ТОВА? ЗАЩОТО БОГ ЗАСЛУЖАВА ПОКОРСТВОТО, КОЕТО ИСКА!!!

Разговарял съм с хора, които не са уверени в прощаването на греховете им. Те искат да се почувстват сигурни, преди да се посветят на Христос. Но, аз вярвам, че тези, на които Бог се е открил чрез Святия Си Дух, и които са родени от Него, са хора, които са дошли  при Христос  с думите: “Господи Исусе, аз ще ти се покорявам, обичам, служа и правя това, което искаш от мен докато съм жив, дори да отида в ада накрая, просто защото ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ ОБИЧАН, ДА ТИ СЕ ПОДЧИНЯВАМ И СЛУЖА, и аз няма да се опитвам да правя сделка с теб!“ Виждате ли разликата?  Виждате ли разликата между левита, служещ за десет сребърника и една дреха или Михей, построил храм, защото „Бог ще ти направи добро“ И НЯКОЙ, който се покайва за слава на Бог.

Защо човек трябва да дойде до кръста? Защо човек трябва да прегърне смъртта заедно с Христос? Защо човек трябва да е готов да се отъждестви  с кръста, гроба и възкресението? Ще ви кажа защо! ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО БОГ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ СЛАВА ОТ ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА!!! Ако кажеш, че е защото ще получиш радост, мир, благословения, успех или слава, това не е нищо повече от левит, служещ за десет монети и една дреха. ИМА САМО ЕДНА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО ДА ОТИДЕШ ПРИ КРЪСТА, МЛАДИ ПРИЯТЕЛЮ. Това е , защото, докато ти не дойдеш до съюз с Христос в смъртта Му, ти крадеш от Божия Син славата, която Той може да получи от твоя живот. Защото нищо плътско  няма стойност в Неговите очи.  И докато ти не разбереш , че Бог чрез освещаващата работа на Святия Дух те води в съюз с Христос и Неговата смърт, погребение и възкресение; ти ще служиш с това, което имаш, а всичко, което имаш е плътско и е обречено на смърт: човешката личност, човешката природа, човешката сила и човешката енергия. Бог няма да получи никаква слава от това!

Така че, причината за теб да отидеш при кръста не трябва да е с намерението да  имаш победа, въпреки, че ти ще имаш победа. Не е с намерението да  имаш радост, въпреки че ти ще имаш радост. Причината да прегърнеш кръста и да продължиш напред е , за да достигнеш момента, когато ще можеш да кажеш заедно с Павел: „Съразпнах се с Христа“(Галатяни 2:20). Не е това, което можеш да получиш ти, но какво Той може да получи за слава на Бога. ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН ИСУС ХРИСТОС ДА ПОЛУЧИ СЛАВА ОТ ЖИВОТ, ИЗКУПЕН С НЕГОВАТА СКЪПОЦЕННА КРЪВ, Е КОГАТО ТОЙ МОЖЕ ДА  ИЗПЪЛНИ ТОЗИ ЖИВОТ СЪС СВОЕТО ПРИСЪСТВИЕ И ДА ЖИВЕЕ  СВОЯ ЖИВОТ ЧРЕЗ НЕГО.

Гениалността на нашата вяра не е в това, че се срещаме с предложения, подобно на левита, нает да служи на Бог. Не, Не! Гениалността на нашата вяра е в това, че можем да дойдем на място, където знаем, че не можем да направим нищо повече от това да се представим като един съд и да кажем на Господ Исус:           “Напълни го и всичко, което ще бъде направено, ще е от Теб и за Теб.“ Но, аз познавам толкова много християни, които се опитват да познаят пълнотата на Бог, само за да използват Бог.

 СИЛАТА НА ДУХА

 

 

Един млад проповедник дойде при мен в Хънтингтън, западна Вирджиния и каза: „ Брат Рейдхед, имам прекрасна църква. Имам чудесна програма в неделното училище, имам радио служение, растеж, но чувствам, че имам лична нужда и липса. Имам нужда да бъда кръстен със Святия Дух, искам да съм пълен с Духа. Някой ми каза, че Бог е направил нещо за теб и се чудех дали няма да можеш да ми помогнеш?“ Аз погледнах младежа и знаете ли как изглеждаше той? КАТО МЕН. Точно като мен. Аз видях в него всичко, което беше  в мен. Мислите, че имам предвид себе си преди. Не, слушай драга душо, ако някога си видял самия себе си, ти ще разбереш , че твоето“Аз“ никога няма да бъде нещо по-добро от това, което е. “Защото в мен и моята плът няма нищо добро“(Римляни 7:18).

Той изглеждаше като човек, управляващ огромен кадилак, който отива на бензиностанцията и казва:            “Напълнете го с най-доброто гориво, което имате!“ Точно така изглеждаше всичко в отношението на този младеж – той искаше сила за своите програми, но Бог никога няма да бъде средство за постигане на нечии цели. Аз му отговорих: „Ужасно съжалявам, но не мога да ти помогна.“ Той попита: „Защо?“, аз отвърнах: „Не мисля, че си готов.  Предполагам, че защото си решил да дойдеш тук с твоя кадилак, да ми разкажеш за своята програма, своето радио, своето неделно училище и църква. И това е много добре. Справил си се невероятно добре и без помощта на Святия Дух.“

Един китайски християнин, връщайки се обратно в родината си след посещение в Америка, бил попитан: „Какво те впечатли най-много в Америка?“ Той отговорил:“ Великите дела, които американците могат да свършат без Бог.“ И той(младият проповедник) бил свършил добра работа без Бог. Сега, той искаше нещо като сила, за да свърши още повече. Аз му казах:“Не… не, ти седиш зад волана и казваш на Бог:„дай ми сили, за да продължа“. Нищо не се получава, ти стоиш на едно място.“ Аз познавах този момент, защото познавах себе си. Казах му: „това няма да проработи, трябва да отидеш на задната седалка.“ В този момент го видях как се наведе напред и се вкопчи във волана. „Не“, казах му, „това не можеш да го правиш от задната седалка. Преди Бог да може да направи каквото и да било за теб, знаеш ли какво трябва да направиш?“. „Какво?“, попита той. „Трябва да слезеш от колата, да извадиш ключовете, да отвориш капака на багажника, да връчиш ключовете на Господ Исус, да влезеш в багажника, да свалиш капака и да прошепнеш в ключалката: „Господи, напълни я с каквото Ти искаш и карай, от сега нататък Ти решаваш.“

Ето защо толкова много хора, които познаваш не влизат в пълнотата на Христос. Защото искат да станат левит с десет сребърника и една дреха. Те служат на Михей, но си мислят, че ако имат силата на Святия Дух могат да служат на цялото племе Дан.

Това никога няма да проработи. Никога. Има само една причина, поради която Бог се нуждае от теб и тя е, да те доведе до момента, когато , в покаяние ти ще бъдеш опростен за Негова слава. В Неговата победа ще бъдеш доведен до момента на смъртта на твоето аз, за да може Той да царува. За да може в теб Исус Христос  да живее и ходи в пълнота.

Твоето отношение трябва да е отношението на самия Господ, когато казва:“ Аз не мога да направя нищо от Себе Си“( Йоан 8:28). Аз не мога да говоря от себе си, не мога да правя планове за себе си. Единствената причина за моето съществуване е за слава на Бог в Исус Христос. Ако ви бях казал:“Елате  и бъдете спасени, за да отидете на небето, елате при кръста, за да имате радост и победа, елате за пълнота в Духа, за да бъдете удовлетворени“, тогава бих попаднал в капана на хуманизма.

Искам да ти кажа, скъпи приятелю, ако си извън Христос, ела при Исус Христос, служи Му докато си жив, независимо дали ще отидеш в ада накрая, защото ТОЙ ЗАСЛУЖАВА!

Скъпи християнино, ела при кръста и се съедини с Него в Неговата смърт, умирайки изцяло за себе си, за да можеш да Му отдадеш слава. Искам да ти кажа, че ако искаш да познаеш изпълването със Святия Дух, трябва да дойдеш и представиш тялото си като жива жертва, да Му позволиш да те изпълни, за да може целта на Неговото идване да се изпълни в теб, за да бъде прославен Той в живота ти. НЕ Е ТОВА, КОЕТО ТИ ЩЕ ПОЛУЧИШ ОТ БОГ, А КОЕТО ТОЙ ЩЕ ПОЛУЧИ.

Нека веднъж завинаги приключим с утилитарното християнство, което прави Бог средство, вместо славния край, който Той е. Нека изоставим това, да кажем на Михей, че приключваме с  него, и че няма вече да бъдем негови свещеници, служещи за десет сребърника и една дреха.  Нека кажем на племето Дан, че приключваме с това.  Нека дойдем и паднем в прободените нозе на Божия Син и да Му кажем, че ще Му се покоряваме, ще Го обичаме, ще Му служим  докато сме живи, ЗАЩОТО ТОЙ ЗАСЛУЖАВА!

АГНЕТО, КОЕТО БЕШЕ  ЗАКЛАНО

 

 

Двама млади германци чули за един остров в Западна Индия, където британски атеист притежавал 2 до 3000 роби. Той казвал:“ Нито проповедник, нито свещеник ще стъпи някога на този остров. Ако корабът му се разбие тук, ще го сложим в отделна къща,  докато може да си тръгне, но на никого няма да позволим да ни говори за Бог. Не искам да имам нищо общо с тези глупости.“ Три хиляди роби от Африканската джунгла били докарани на този остров в Атлантическия океан, за да живеят и умрат без да чуят за Христос.

Двамата младежи били по на двайсет години и част от мисията на Моравците. Те продали себе си на британския плантатор за определената за мъж-роб цена и използвали парите, които получили, за да си платят пътуването до Западна Индия. Алчния атеист не поемал разноските по транспортирането им.

Моравската общност в Хамбург дошла да изпрати двамата младежи, които никога нямало да се върнат,  защото били продали себе си до живот в робство. Като част от робите, те щели да свидетелстват като християни за любовта на Бог.Членовете на семействата им плакали при изпращането им. Била ли разумна тяхната огромна жертва? Била ли необходима?  Корабът се отдалечавал с прилива и разстоянието от брега се увеличавало. Двамата младежи се хванали за ръце, вдигнали ги и викнали от отдалечаващия се кораб: “ Нека Агнето, което беше заклано да получи наградата за Своето страдание.“

Това станал девиза на Моравската мисия и това е и единствената причина за нашето съществуване..че „Агнето, което беше заклано да получи наградата за Своите страдания!“ Амин.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s