RSS

Блажената скръб

10 Юни

“ Никой не обича да е тъжен, никой не обича да плаче и сърцето му да се къса от болка или вина. Всички обичаме да се смеем, радваме и веселим. Всички обичаме да слушаме послания, които говорят за любов и приемане, никой не обича да бъде изобличаван. Не ни харесва грешките ни да бъдат откривани, и още по-малко от някой непознат. „Това което сме скрили в сърцата си е наше и никой няма право да се докосва до него“- така разсъждаваме всички. Болката си е наша, страха си е наш, наши са и проблемите, наш е греха, наши са тайните и всичко това е добре пазено в сърцата ни и малцина са онези, който знаят какво има там. Пазим ключа добре скрит и контролираме изцяло достъпа. Такива сме хората, такива са и сърцата ни. Това, което искам да ти кажа е, че има Един Който знае всичко онова, което е в нас, знае ситуацията, в която се намираме, знае  нашите проблеми и мечти, познава сърцата ни и държи ключа за тях, но не иска да влезе там насила, чака ние да отворим сърцата си и да го поканим.

Болезнено, е когато някой се докосва до нашите рани, когато ръката на хирурга иска да изреже болното. Има нещо без което не можем да минем и това е скръбта по Бога, онази благословена скръб, онази тъга, която разкъсва сърцето ни, прави го на парчета, за да може Божията любов после да го събере отново и да го изпълни. „Скръбта по Бога“ не като  “ скръбта по света“ едната носи след себе си живот и радост, а другата смърт и тъга (която вече така или иначе си имаме). Когато Бог се докосне до сърцата ни и ни открие нашия грях, това не е много приятно, съкрушава ни, това, че Той знае всичките ни тайни и сълзите бликват по лицето ни, осъзнавайки, че всичко, което е в нас Го наранява. Тогава идва онова покаяние без, което не можем да се спасим. Тогава сърцата ни стават меки и „грънчарят“ може да ги моделира и да махне всичко онова, което ни пречи. Божието Слово, е като меч, който достига до най-дълбокото в нас, но болката от него ни дава живот.

Има мнозина, който с посланията си се опитват да „гъделичкат“ ушите ни и умовете ни са задоволени, но никога в сърцата си не чувстваме болката от проникващото Божие Слово и изобличението, което ни води до „скръбта по Бога“. Аз ти пожелавам Бог винаги да държи сърцето ти съкрушено, въпреки сълзите, който няма да липсват- няма да съжаляваш.“

“ Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт“ 2Кор. 7:10

Advertisements
 
 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: