ПРИЗИВЪТ НА БЛАГОВЕСТИЕТО И ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИE

Благовестието на Исус Христос е най-великото съкровище, дадено на църквата и на всеки отделен християнин. То не е просто едно от многото послания, а главното. То е Божията сила за спасение и най-великото откровение към хората и ангелите на многообразната мъдрост на Бог (Римляни 1:1, Ефесяни 3:10). Поради тази причина, апостол Павел отдава първостепенно значение на благовестието в своето проповядване, полагайки всички усилия то да бъде прогласено ясно, като дори произнася клетва против всички, които погрешно представят истината, съдържаща се в него (1 Коринтяни 15:3, Колосяни 4:4, Галатяни 1:8-9).

Всяко поколение християни се явява настойник на новозаветното послание, и чрез силата на Святия Дух, Бог ни призовава да пазим повереното ни съкровище (2 Тимотей 1:14). Ако сме верни настойници, би следвало да сме погълнати от изучаване на Евангелието, да сме затруднени при проумяването на неговите истини и вречени да пазим неговата същност (1 Тимотей 4:15).

Точно това настойничество ме накара да напиша тази книга. Почти нямах желание за такъв тежък труд, а и има достатъчно християнски книги, но направих този сборник от проповеди в писмен вид поради същата причина, поради която ги и проповядвам: за да се освободя от бремето, с което ме натоварват. Както казва Еремия – ако не говоря това послание, „тогава…става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога“ (Еремия 20:9). Както казва и апостол Павел: „горко ми ако не благовествам“ (1 Коринтяни 9:16).

Както е известно, думата благовестие идва от гръцката дума euangélion, която се превежда като „блага вест“. От една страна, всяка страница в Писанието съдържа благовестието, но от друга – благовестието се отнася до едно много специфично послание – спасението, извършено за грешното човечество чрез живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, Синът на Бога.

В съгласие с Божията воля, вечният Син, Който е равен на Бог Отец и е точно отражение на Неговата същност, доброволно оставя славата в Небесата, бива заченат чрез Святия Дух в утробата на девица и бива роден като Богочовекът Исус от Назарет (Деяния 2:23; Евреи 1:3; Филипяни 2:6–7; Лука 1:35). Като човек, Той ходи по тази земя в пълно подчинение на Божия закон (Евреи 4:15). Когато се изпълнява времето, хората Го отхвърлят и разпъват на кръст. Там, Той понася човешкия грях, изстрадва Божия гняв и умира на мястото на човека (1 Петрово 2:24; 3:18; Исая 53:10). На третия ден, Бог Го възкресява от мъртвите. Това възкресение е небесната декларация, че Бог приема смъртта на Своя син като жертва за грях. Исус плаща дълга за човешкото неподчинение, задоволява претенциите за справедливост и успокоява Божият гняв (Лука 24:6; Римляни 1:4; Римляни 4:25). Четиридесет дена след възкръсването Си, Сина на Бога се възнася на Небето, сяда от дясната страна на Бог Отец и Му се дава слава, чест и господство над всичко (Евреи 1:3; Матей 28:18; Данаил 7:13–14). Там, в присъствието на Бог, Той представлява Своя народ и ходатайства пред Бог за тях (Лука 24:51; Филипяни 2:9–11; Евреи 1:3; Евреи 7:25). Всеки, който разпознае своето грешно, безпомощно положение и се обърне към Христос, Бог оправдава напълно, обявява го за праведен и го помирява със Себе Си (Mарк 1:15; Римляни 10:9; Филипяни 3:3). Това е благовестието на Бог и Неговия син – Исус Христос.

Едно от най-големите престъпления, извършени от съвременното поколение християни, е тяхното пренебрежение към благовестието, от което произтичат всички останали наши страдания. Изгубеният свят не е толкова закоравен спрямо благата вест, колкото е пренебрежителен спрямо нея, защото много от тези, които прокламират благовестието, едновременно с това пренебрегват основните истини, които се съдържат в него. Основните теми, които съставляват самата същност на благовестието – Божията справедливост, тоталната греховност на човека, кръвното изкупление, същността на истинското обръщение и библейската основа за сигурността – всичко това липсва като послание от толкова много амвони. Църквите са свели посланието на благовестието до няколко опростени изявления, учейки, че покаянието е просто човешко решение, уверявайки в спасение всеки, който е казал молитва за покаяние.

Резултатът от това редуциране на благовестието има много сериозни последици. На първо място, то закоравява сърцата на непокаялите се. Малцина съвременни „обръщенци“ изобщо влизат във взаимоотношения с църквата, а тези, които го правят, често отпадат или живеят белязани от плътски живот. Неимоверно много хора ходят по улиците ни и седят на църковните ни скамейки,  непроменени от истинското благовестие на Исус Христос, като в същото време са убедени в своето спасение, тъй като някога в живота си са вдигнали ръка по време на евангелизационна кампания или са повторили една молитва. Това фалшиво чувство на сигурност поставя бариера, която често пъти изолира такива хора от възможността въобще да се заслушат в истинското благовестие.

На второ място, такова благовестие променя църквата от духовно тяло от новородени вярващи в събрание от плътски хора, които претендират да познават Бог, но се отричат от Него с делата си (Tит 1:16). Когато истинското благовестие бива проповядвано, хората идват в църквата без да е нужна реклама, организиране на специални събития или обещания, различни от онези в евангелието. Тези, които идват, го правят защото желаят Христос и са гладни за библейската истина, за хваление, идващо от сърцето, за възможности за служение. Когато църквата прокламира едно лесно благовестие, тя се пълни с плътски хора, които слабо се интересуват от Бог и поддържането на такива хора се явява огромно бреме за нея (1 Коринтяни 2:14). Тогава тя снижава радикалните претенции на евангелието до задоволителна моралност, а истинското посвещение на Христос отстъпва пред извършване на дейности, създадени да удовлетворяват чувствените желания на нейните членове. Църквата става дейностно ориентирана, вместо Христово центрирана, и внимателно филтрира и преобразява истината, така че да не дразни плътското мнозинство. Църквата оставя настрани великите истини на Писанието и праволинейното християнство, а вместо това прагматизмът (т.е това, което практически прави църквата да расте) става правило номер едно.

Трето, такова благовестие снижава благовестието и мисионерството до малко повече от хуманистична дейност, движена от умели маркетингови стратегии, основани на внимателно изучаване на най-новите културни тенденции. След години, доказващи безсилието на небиблейското благовестие, много евангелизатори са сякаш убедени, че простото благовестие няма да проработи, и че човека е станал някак си много сложен, за да бъде спасен и преобразен от такова обикновено послание. Вече се набляга повече на това как по-добре да разберем порочната си култура и нейните прищевки, отколкото на разбирането и разпространението на единственото послание, което има сила да я спаси. Като резултат, благовестието често бива преформяно, за да пасне на изискванията на съвременната култура. Забравили сме, че истинското благовестие е актуално за всяко време, защото е Божието вечно слово към всеки човек.

Четвърто, такова благовестие нанася позор на името на Бог. Чрез разпространяването на ограничено благовестие,  плътските и непокаяли се хора идват в общение с църквата и чрез почти тотално пренебрегване на библейската църковна дисциплина, на тях им се позволява да останат без никакво порицание или корекция. Това опетнява чистотата и репутацията на църквата и хули името на Бог сред невярващите (Римляни 2:24). В крайна сметка, Бог не е прославен, църквата не се назидава, непокаялите се църковни членове не са спасени, а църквата представлява слабо или никакво свидетелство пред невярващия свят.

Като миряни и служители, не можем да стоим толкова близо и да не правим нищо, гледайки как „славното благовестие на блажения Бог“ бива измествано от благовестие на ограничена слава (1 Тимотей 1:11). Бъдейки настойници, ние имаме задължение да разкриваме истинското благовестие и да го разпространяваме дръзновено и ясно на всички. Би било добре да вземем предвид думите на Чарлз Спърджън:

„В днешно време, често се чувствам на предела да прекрача границата на елементарните истини на благовестието. В мирни времена може да бъдем свободни да правим екскурзии в далечни интересни квартали на истината, но сега трябва да си останем у дома и да пазим сърцата и домовете на църквата, като защитаваме основните принципи на вярата. В днешно време в самата църква са се издигали хора, които говорят извратени неща. Те ни притесняват с техните философии и нови интерпретации, като отричат доктрините, които изповядват, че преподават, и подкопават вярата, която са обещали да поддържат. Добре би било, тези от нас, които знаем в какво вярваме и нямаме скрит подтекст в думите си, да стъпим здраво на земята, да пазим позицията си, да поддържаме словото на живота и ясно да излагаме основополагащите истини на Евангелието на Исус Христос.“

Въпреки, че тези лекции не представляват изцяло систематично представяне на благовестието, те касаят повечето основни елементи, особено тези, които са най-пренебрегнати в съвременното християнство. Моята надежда е, че тези думи биха могли да бъдат насочващи, за да ви помогнат да преоткриете евангелието в цялата му красива, скандализираща и спасителна мощ. Моята молитва е, това преоткриване да преобрази животът ви, да засили изявяването на вашата вяра и да донесе най-великата слава на Бог.

 

Ваш брат,

Пол Дейвид Уошър

Към книгата

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s