RSS

Накъде вървим

Прекарваме времето си, благоговеещи пред тези, които създават всичко,което ни
заобикаля – големи фирми, нови открития, и като цяло –всичко, съставляващо това
общество, в което материализмът и консуматорството са станали приоритет за
живота на по-голямата част от хората.
Медиите ни заливат с все по-удивителни теории за създаването и краят на света,
произходът на човека, отвъдното…,
непрестанно разни измислени духове ни
уверяват, че в тях се крие бъдещето ни.
НАКЪДЕ ВЪРВИМ?

Истината е , че човекът живее с една вътрешна празнота, пълнен с
несигурност и страхове, които умишлено или не, го карат да тръгне след всякакви
философии, доктрини, моди и т.н. ….
…И  човекът търси да задоволи живота си извън единственото, което
несъмнено може да му помогнеда намери смисъл за
този едновременно кратък и дълъг път :
ЖИВОТЪТ !
Някога мислил ли си, че никой не може да познае по-добре
нещо от този, който го е създал ? Ако за един обикновен електроуред
изискванията за правилното му използване и да работи добре са – да се
следват винаги инструкциите на производителя, то колко повече внимание
ще изисква собствения ни живот, за който един ден ще трябва да отговаряме ?
Време е да погледнем към Този, който ни предостави привилегията да живеем
( дори и мнозина да не го виждат така ), Създателят на живота, когото често
лекомислено споменаваме, невежи за това,
че в Него се намират всичките отговори на човечеството.
Исус каза: „Аз съм пътят, истината и животът…“ ( Йн. 14 : 6 )
Пътят : Противно на това, което мнозина мислят, Христос е единственият сигурен
път водещ ни към Спасението, дори и да е тесен.
Истината : Единствената истина, непроменима, неоспорима, която
нито науката при всичкия си напредък не може да обори.На тази истина можеш да
укрепиш живота си.
Животът : Само когато познаеш Христос разбираш истинското значение на тази
дума. Да имаш един изпълнен живот и сигурност за Вечен живот е нещо, което
можеш да откриеш само в Христос.

Струва си да се замислим

Advertisements
 
 

Бог те обича!

… Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божият гняв чрез Него.
Това казва Божието слово в Римляните 5:8 и ни кара да си дадем сметка, каква огромна привилегия имаме днес, да сме примирени с Бог и оправдани пред Него чрез кръвта на Синът Му, за което и всеки ден да Му благодарим.

 
 

ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И ЕДНА ДРЕХА

От Парис Рейдхед

ВЪВЕДЕНИЕ

Днес, бих искал да говоря върху темата „Десет сребърника и една дреха“, която се намира в Съдии 17 глава. Аз ще прочета главата, след което и части от 18 и 19 глава също, за да получим ясна представа за цялата история. „Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей“. Позволете да уточня: ситуацията тогава е била такава, че аморейците са отказвали на хората от племето Дан всякакъв достъп до Йерусалим и са ги прогонили на хълма Ефрем. Тъжно е, когато хората на Бог позволяват света да ги постави в неловко положение. Хората на Дан са били неспособни да стигнат до Йерусалим и на фона на тази ситуация се случват нещата, за които ще говорим.

Съдии 17:1-13

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 

 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз, – ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.   И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.   Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.   И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.  В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. 

 И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.   Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.   И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.  И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.  И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.  И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.  Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

Съдии 18:1-6

 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.  И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,  защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?  А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.   И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.   А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

Съдии 18:14-21

Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.  И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (ще каже, в Михеевата къща) и го поздравиха.  И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.  Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.  И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?  А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?  На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.  И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

ЛЕВИТЪТ

 

 

Е, това е историята. Тя не е част от историческите събития по времето на  Съдиите. Тази история ни помага  да разберем социалното положение  в този период, когато всеки човек е правел каквото му се вижда угодно и не е имало цар в Израил. И така, разбираме, че Михей не е можел да стигне до Йерусалим и  решил, че може да построи копие на храма на своя територия. Той  направил това, което  мислел, че е подходящата постройка, поставил и принадлежностите  за служене в скинията, като например ефодът, но сложил и неща, които взаимствал от народите наоколо – домашните  идоли, образи, които Бог  забранил. Въпреки всичко, той  имал желание да направи най-доброто, което можел. Така че,  взел малко от света и малко от това, което Бог е открил на Израил и ги смесил, правейки нещо, което  мислел, че е угодно на Господа. Между редовете четем, че той се зарадвал, когато бродещ млад свещеник  дошъл от Витлеем, Юдея. Той  бил левит, майка му е била от племето Юда. Бог е дал позволение чрез Мойсей левитите да си взимат жени  от други племена на Израил.

Този младеж не харесвал начина на живот, определен за всеки левит. Той имал страст към пътешествия и  решил да види дали няма да намери нещо по-добро от това, което му  било вече отредено. Той  разбирал, че да си левит е престижно, но трябвало да има и други преимущества от това, и така  стигнал до къщата на Михей. Там  спрял, бил  поканен и  помолен да стане свещеник. Михей  направил сделка с него, казвайки:“ Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти.“ Тук се казва една премяна дрехи, но по онова време хората са носели нещо, което се е казвало „гелабия“, нещо с много голям размер като нощница. Тоест, той му  предложил една дреха, храна и десет сребърника на година. Това било много изгодно за младежа, той решил да остане и да влезе в идолското капище, каквото  било къщата на Михей.

Но, ето че  дошли хората на Дан с намерението да  прогонят аморейците, които обаче се оказали твърде силни, така че данците решили да намерят някой, който бил  по-лесен за прогонване. Те стигнали до къщата на Михей и левитъ т им казал да продължават напред, защото ще успеят в начинанието си. След това четем, че данците  открили, че в Лаис живеят хора, последователи на Сидон. Те водели спокоен живот и нямало кой да ги защити, така че данците решили, че това е доста добро място да вземат земя за себе си. Когато дошли с хората, които били изпратени да завладеят тази земя, си казали, че тъй като са я открили с помощта на младия левит, би било чудесно да имат неговата подкрепа и за напред.

И така, те отишли в къщата на Михей, взели всички неща, които той  направил (те стрували добри пари), взели и левита. Въпреки, че  му било мъчно заради Михей, ще забележите, че младият левит успял да се нагоди към тази ситуация. Удивително  колко бил гъвкав и как лесно се настроил към тези промени, защото видял изгода за себе си. Започнал да разбира, че е много по-значимо да служи на цяло племе, отколкото на семейството на един човек. Можел  да служи  на много повече хора.  Като прозрял  тази “мъдрост“, тя му  послужила като оправдание. Без никакъв проблем със съвестта, той  успял да сложи ръка на устата си,  докато изнасяли обзавеждането на малкия храм, който Михей бил посторил. Той бил умен мъж , въпреки всичко и вместо да върви най-отпред, което го поставя в опасна позиция или да върви в края, което също го поставя в позиция на опасност, той се е поставил в средата/ всред людете/. Така че, ако  Михей е бил изпратил някои от своите служители да го доведат, той е щял да бъде в безопасност, заобиколен от войници от всяка страна.

ПРАГМАТИЗЪМ

 

 

Как можем да наречем това и как се отнася за днешното време. Ще се отклоня ли от темата, ако ви заговоря за малко за утилитарна /стремяща се към пълна собствена изгода/ религия и изгодно християнство? За полезен Бог? Бих искал да насоча вниманието ви на факта, че нашите дни са дни, в които управляващата философия е прагматизма. Прагматизъм означава – щом работи, значи е вярно. Щом успява, значи е добро. И пробата за всички практики, всички принципи, всяка истина, за всички учения е дали те работят. По отношение на  прагматизма(ако трябва да погледнем през призмата на прагматизма), най-големите падения през вековете са били на мъже, удостоени с най-голяма почит от Бог.

Например, докато Ной е бил много добър корабостроител, неговото главно задължение не е било корабостроенето, а  проповядването . Той  претъпял голям провал като проповедник. Неговата жена, три деца и техните жени   било всичко, до което е достигнал като проповедник. Седем обърнати живота за 120 години, бихте ли нарекли това особено ефективно. Повечето мисионерски организации щяха да са накарли отдавна  своите мисионери да се оттеглят от места с толкова малък резултат ново обърнати. Като корабостроител Ной се  справил доста добре, но като проповедник напълно се е провалил.

Сега, нека отидем по-напред в годините при друг мъж, наречен Йеремия. Той бил доста ефективен проповедник, но не-ефективен по отношение на резултатите, до които това го  довело. Откриваме, че той  бил отблъснат от хората, загубил е привилегиите си, дори свещеническото събрание е гласувало против него. Той се провалил във всичко. Единствения, на когото  изглеждало, че е възможно да угоди бил…Бог, но от всяка друга страна  бил пълен провал.

И сега, идваме до друга добре позната личност, Господ Исус Христос, Който беше провал по отношение на всички стандарти. Той никога не успя в организацията на църква или деноминация. Той не беше способен да построи училище. Той не постигна успех, основавайки мисионерски комитет. Той никога не отпечата книга. Той никога не успя да има някой от всичките видове инструменти, които ние намираме за толкова полезни, аз не искам да бъда саркастичен, те са полезни. Нашият Господ проповядва три години, изцели хиляди хора, и когато всичко свърши, имаше 120..500 човека, на които Той се яви след възкръсването  Си. В деня, когато беше разпънат, един човек каза: „Ако всички други те изоставят, аз съм готов да умра за теб.“ Той го погледна и каза : “Петре, ти не познаваш сърцето си. Ти ще се отречеш от мен три пъти преди петелът да пропее тази сутрин.“  И така, всички хора го изоставиха и избягаха. По всички стандарти на нашето поколение и на всяко поколение, нашият Господ беше един самотен провал.

Въпросът е, какъв е стандарта за  успех и с какво трябва да мерим нашите животи и служение? Трябва да си зададете въпроса: „Бог средство ли е или Той е смисълът?“ Трябва да попитаме себе си в самото начало на нашето служение,  поклонение и нашия път: “Ще бъдем ли левита, който служеше на Бог за десет сребърника и една дреха?“, служейки на човек  в името на Бог, вместо на самия Бог. Защото такъв беше левита и вършейки религиозни дейности, търсеше място, което можеше да му даде признание, приемане, сигурност;  място, където можеше да свети според тези стандарти, които бяха важни за него. Цялата му работа беше да върши религиозни дейности, значи това трябваше да е религиозна работа. Той беше много щастлив, когато разбра, че Михей има предложение , но  реши, че струва десет сребърника и една дреха, и беше готов да се продаде на всеки, който можеше да му даде толкова. Ако беше дошъл някой и му беше предложил повече, щеше да се продаде на него. Той си сложи цена, считайки своята религиозна работа и дейности като средство за постигане на тази цена и в този смисъл,  Бог също беше използван като средство.

 

ХУМАНИЗЪМ

 

 

Сега, за да разберем последствията от това в 20 век, трябва да се върнем 150 години назад към конфликт, атакувал християнството. Точно след голямото съживление в Америка по времето на Чарлз Фини, когато Духът на Бог бил чудно излят върху определени части на нашата страна, в Европа се е надигнала открита атака към нашата вяра. Дарвин изложил своята теория за еволюцията, някои философи я приложили към техните философии, а теолозите я отнесли към Писанията. Около 1850 година може да се отбележи началото на яростна атака към Божието Слово. Сатана и преди го е атакувал много коварно, но тогава е било време на открито нападение на Словото и  църквата.  Волтер във Франция провъзгласявал, че ще доживее да види как Библията става отживелица, излагана единствено в музеи, че ще бъде напълно унищожена от силните аргументи, които той отправял срещу нея.

Е, какъв бил ефектът от всичко това? Философията на деня станал хуманизма. Хуманизмът може да се определи по следния начин – философско твърдение, което казва, че причината  за  съществуването е човешкото щастие. На фона на хуманизма, спасението се явява просто средство, чрез което можеш  да получиш цялото щастие от живота.

Ами ако си бил вдъхновен от някой като Ницше, който казва, че единственото истинско удовлетворение в живота е властта, и че властта се явява свое собствено оправдание; и че в края на краищата, света е джунгла. На фона на хуманизма, това означава, че всеки човек би могъл да е щастлив  ако има сила и власт, използвайки всякакви начини за достигането им. Защото само в това положение на господство или както виждаме, в поклонение на Молоха, някой може да бъде щастлив. Това би произвело в този смисъл, един Хитлер, който ще приеме философията на Ницше като работещ  принцип и водач, и ще каже на своите хора, че те са определени да управляват света. Следователно, спасението се явява някакво средство, чрез което могат  да постигнат това.

Някой друг се огледал наоколо и казал: “Е, да, но нали крайния резултат е щастието, но то не идва от упражняване на власт върху хората, то идва от чувствени /плътски/преживявания.“  Тъй като човекът е животно със жлези и най-върховните моменти на екстаз идват от употребата на тези жлези, на фона на хуманизма, спасението е просто да намериш най-желания начин да задоволиш тази част от човека.

На фона на хуманизма, Джон Дю,американски философ, оказал влияние върху образованието, успял да убеди своите ученици, че не съществуват абсолютни стандарти. На децата не трябвало да се поставят някакви определени стандарти, тъй като крайната цел на образованието била просто да позволи на детето да изрази себе си и да се развива в съответствие с това, което е и да намери щастие в това, което иска да бъде. Поради тази причина се  появила културна анархия, където всеки човек можел да прави каквото му се вижда правилно в собствените му очи и без Бог, който да го управлява. Библията била обезценена, забранена и оспорена.  Бог бил свален от трона, Той не съществувал, Той нямал никакви взаимоотношения с хората. Исус Христос бил или мит или просто човек и смисълът на човешкото съществуване станало щастието.

ЛИБЕРАЛИ, ФУНДАМЕТАЛИСТИ или…НИКАКВИ?

 

 

Но, религията трябвало да съществува, защото имало много хора, които живеели съгласно нея. Поради тази причина, трябвало да се намери начин, който да оправдае съществуването й. Така че, да се върнем обратно назад във времето , през 1850 година, когато църквата се разделила на две групи. Едната била либералите, които приели философията на хуманизма и се опитвали да намерят някаква връзка с религията, казвайки нещо такова на своето поколение:“Ха-ха, ние не знаем дали има рай. Ние не знаем дали има ад. Но знаем, че ще живеете 70 години! Ние знаем, че има голяма полза от поезията, от великите мисли и благородните стремежи. Поради това е важно да ходите на църква в неделя, за да можем да ви почетем малко поезия, да ви запознаем с няколко  твърдения, аксиоми и правила, по които да живеете. Не можем да ви кажем какво ще се случи, когато умрете, но можем да ви кажем това: ако идвате всяка седмица,правите дарения, помагате и стоите с нас, ние „ще поставим пружини на вашата каруца“, така че пътуването ви да бъде по-удобно. Ние не можем да ви гарантираме нищо за това, което ще се случи, когато умрете, но ви казваме, че ако дойдете с нас, ние ще ви направим по-щастливи, докато сте живи. Това станало същността на либерализма, което не било нищо повече от опит  да се сложи малко захар в горчивото кафе на житейския път и да се подслади за известно време. Не забравяйте, че философията в тези дни бил хуманизма, и че главната причина за съществуването било човешкото  щастие.

Имало и друга група хора – фундаменталистите. Те казвали:“ Ние вярваме в боговдъхновението на библията! Ние вярваме в божествеността на Исус Христос! Ние вярваме в ада! Ние вярваме в рая! Ние вярваме в смъртта, погребението и възкресението на Христос!“ Но помните ли,  това се случва в атмосферата на хуманизъм. А хуманизмът казва, че смисълът на съществуването е човешкото щастие. Хуманизмът е като изпарение, идващо от ада и просмукващо се във всичко. Хуманизмът е като инфекция, епидемия, която се разпространява навсякъде.

Фундаменталистите се разпознавали помежду си заради твърдението:“ Ние вярваме в тези неща!“ В болшинство, те били хора, които са срещнали Бог, но след това започнали да казват: „ Това са нещата, които ни определят като фундаменталисти“, следващото поколение казало: “Ето така ставаме фундаменталисти! Вярваме в боговдъхновеността на библията! Вярваме в божествеността на Христос! Вярваме в Неговата смърт, погребение и възкресение! И затова сме фундаменталисти.“  Не след дълго, когато  това дошло  до нас,  целия план за спасение се заключавал в това, на интелектуално ниво да сме запознати с няколко доктрини. Човек се е считал за християнин, защото е можел да каже“Аха“ /тоест „да“/на четири-пет места, когато бъде попитан. Ако е знаел къде да каже „аха“, някой го потупвал, стисвал му ръката, усмихвал му се широко и му казвал: „ Брат, ти си спасен!“ Всичко било сведено до положение, където спасението не било нищо повече от съгласие с някаква доктрина или формула, и в края на краищата се получило така, че поради просмукването на хуманизма, спасението означавало  човек да бъде щастлив. Ако трябва да направим сравнителен анализ на  фундаментализма с либерализма, то би се получило следното:

Либералистите казват, че смисълът на религията е да направи човек щастлив, докато е жив, а фундаменталистите казват, че смисълът на религията е да направи човек щастлив, когато умре.

Но, нека повторим – като цяло смисълът на религията било щастието на човека. И либералистите казали:         „ Чрез социални промени и  политически преустройства  ще се справим с бедността, алкохолизма , наркоманията и нищетата. Ние ще направим РАЯ НА ЗЕМЯТА! НИЕ ЩЕ ТЕ НАПРАВИМ ЩАСТЛИВ, ДОКАТО СИ ЖИВ! Ние не знаем нищо за след това, но ние искаме да си щастлив, докато си жив!“  Тогава, фундаменталистите, настроени на дължината на вълната на хуманизма, казали:“ Приеми Христос, за да отидеш в рая. Ти не искаш да отидеш в този стар, отвратителен, мизерен, изгарящ ад, когато има прекрасен рай там горе. Така че, ела при Христос и ще отидеш на небето!“

Вярвам, че хуманизма е най-смъртоносния и разрушителен философски възглед, който  се е промъкнал през решетките на ада.  Колко много се е просмукал той в нашата вяра. И ТОЙ Е В АБСОЛЮТЕН И ТОТАЛЕН КОНТРАСТ С ХРИСТИЯНСТВОТО! За съжаление, това рядко се разбира.Точно тук намираме Михей, който иска да има малък храм, иска да има свещеник,  иска да има молитва и иска да има набожност, защото“АЗ ЗНАМ, ЧЕ ГОСПОД ЩЕ МИ НАПРАВИ ДОБРО!“ ТОВА Е ЕГОИЗЪМ!!! ТОВА Е ГРЯХ!!!  И ето, че идва левитът и попада точно там! Защото иска място! Той иска десет сребърника и една премяна дрехи и полагащата му се храна! И понеже той можа да има това, което поиска, и Михей също можа да има, каквото поиска, ТЕ ПРОДАДОХА БОГ! За десет сребърника и една премяна дрехи. ТОВА СЕ ЯВЯВА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!!! И това е предателството, в което ние живеем. Аз не знам КАК БОГ МОЖЕ ДА НИ СЪЖИВИ, докато не се върнем към християнството като към ДИРЕКТЕН И ПЪЛЕН КОНТРАСТ на ЗЛОВОННИЯ ХУМАНИЗЪМ.

Страхувам се, че той е станал толкова неуловим, че е проникнал навсякъде. Какво имам предвид? Това, че философското твърдение, че причината за съществуването е щастието на човека е един вид покрито с  евангелски термини и библейски доктрини, че  Бог царува на небето заради щастието на човека, Исус Христос е нетленен заради щастието на човека, всички ангели съществуват заради щастието на човека… Всичко за щастието на човека! АЗ ТВЪРДЯ, ЧЕ ТОВА Е НЕ ХРИСТИЯНСКО!!! Не е ли щастлив човек? Не е ли имал Бог намерение да направи човека щастлив? Да. Но като вторичен, а не първичен продукт!

ПОКЛОН КЪМ ЖИВОТА

 

 

Алберт Швитцър, добър човек, високо ценен от въздухарите мислители на нашето време, живял години в Конго, Източна Африка. Той бил възхитителен човек, философ, лекар, музикант и композитор. Но той никога не би могъл да се нарече християнин. Той не  виждал Христос да има някаква връзка с неговата философия или живот. Той бил хуманист. По негово време, любимия спорт на белгийските правителствени  служители , които били добре обучени стрелци било да стрелят по крокодилите в река Конго. Швитцър бил с право ужасен от техния отвратителен спорт. Той смятал това за колосална загуба на живот. На базата на тези преживявания, изфабрикувал същността на своята философия, образувана от тези думи__поклон към живота. Крокодилски живот..човешки живот…всякакъв вид живот. Д-р Швитцър бил толкова убеден в уважението към живота, че не обичал да стерилизира инструментите си. Той имал най-мръсните хирургически инструменти в Африка. Бактерията е жива и не трябва да се унищожава.

Джордж Клайн, ветеран мисионер от Централната Южноафриканска Мисия, живеел на около 60 мили от базата на д-р Швитцер. Джордж бил изкусен органист и поправач  на органи. Той бил помолен от д-р Швитцер да отиде до неговата база и да провери неговия неизправен орган, подарен му от приятел от Германия. Джордж отишъл да види добрия доктор.

„Джордж, мислиш ли, че можеш да поправиш моя орган?“

„Ще се опитам“, отговорил той. Завъртял органа с гръб и за негово учудване, открил голямо гнездо на хлебарки. С характерния американски ентусиазъм и усърдие, Джордж започнал да ги тъпче, не позволявайки никоя да се измъкне. Тогава пристигнал доктора с изправена коса и поради яда си казал: “Веднага спри!“.  Джордж попитал:“Защо? Те съсипват органа ти.“ Той казал: “Няма нищо, те просто следват своята природа, не можеш да ги убиваш.“. Дошло едно момче и казало:“Всичко е наред, господин Клайн. То се навело много нежно, събрало хлебарките, сложило ги в малка торбичка, сгънало върха, след което изнесло хлебарките навън в джунглата и ги пуснало.

Ето, че имаме човек, който вярвал на философията на Швитцър „поклон към живота“. НАПЪЛНО ПОСВЕТЕН И ВЕРЕН НА НЕЯ! Дори да става въпрос за хлебарки или микроби.

СЕГА ЩЕ ВИ ПОПИТАМ :КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА МИСИОНЕРСТВОТО?  КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЗМА?  КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО?

Ако ме попитате защо отидох в Африка, ще ви отговоря, че отидох най-вече, за да „развия“ справедливостта на Бог. Не мислех, че е правилно за когото и да е да отиде в ада, без възможност да бъде спасен. Така че, аз отидох, за да дам шанс на бедните грешници да отидат на небето. Няма да се впускам в подробности, но ако размислите върху това, което току що ви разказах, ще разберете какво имам предвид. Хуманизъм.  Аз просто използвах провизиите на Исус Христос като средство за подобряване на условията на живот на страдания и мизерия. Когато отидох в Африка, открих че те не бяха бедни, окаяни,  малки варвари, скитащи се из гората, търсейки някой да им каже как да отидат на небето. Те бяха ЧУДОВИЩА НА БЕЗЗАКОНИЕТО! ТЕ ЖИВЕЕХА В ПЪЛНО И ОТКРИТО НЕЗАЧИТАНЕ НА МНОГО ПО-ГОЛЯМО ЗНАНИЕ ЗА БОГ, ОТКОЛКОТО БИХ МОГЪЛ ДА СИ ПРЕДСТАВЯ!

Те заслужаваха ада! Защото напълно отказваха да ходят в светлината на своята съвест, светлината на закона, написан в сърцата им, свидетелството на природата и истината, която знаеха! Когато осъзнах това, уверявам ви, бях много ядосан на Бог. Толкова, че в една молитва Му казах, че да ме изпрати там,  да достигна тези хора, които чакаха да им бъде казано как да отидат на небето, беше едно твърде нищожно дело от Негово страна. Защото, когато отидох при тях, открих, че  знаеха за небето и не искаха да отидат там, че обичаха греха си и искаха да си стоят в него.

Аз бях отишъл, движен от хуманизма. Бях видял прокажени, болни от рак, много туземски погребения и не исках моите човекоподобни братя да страдат в ада вечно след такова мизерно съществуване на земята. Но точно там, в Африка, Бог започна да сваля ПОКРИВАЛОТО НА ХУМАНИЗМА! И това  беше онзи ден, в моята спалня, със заключена врата, когато аз се борих с Бога, борих се с факта, че хората, които си мислех, че бяха невежи и желаещи да узнаят как да отидат на небето, молейки се: “Нека някой да дойде и да ни научи“, всъщност не искаха да говорят нито с мен, нито с когото и да било друг. Те нямаха никакъв интерес към библията, никакъв интерес към Христос, те харесваха своя грях и искаха да си продължават в него. На това място почувствах, че цялото ми служение беше една измама и подигравка. Аз исках да се върна обратно вкъщи.

Сам, в моята спалня, АЗ СРЕЩНАХ БОГ С ИСКРЕНОСТ В СЪРЦЕТО СИ и ми се стори, че Го чух да казва:  “Нима съда над цялата земя няма да е справедлив? Да, езичниците са изгубени. Те ще отидат в ада, но не защото не са чули благата вест, а защото са грешници, КОИТО ОБИЧАТ СВОЯ ГРЯХ! И защото те заслужават ада. Но, аз не те изпратих там заради тях. Аз не те изпратих там в техен интерес.“ Тогава чух съвсем ясно, както никога досега, макар че това не беше физически глас, но беше ехото на истината на всички времена, което намира път към откритото сърце. Аз чух  Бог да казва на моето сърце следното: „ Аз не те изпратих в Африка в интерес на езичниците, Аз те изпратих в Африка в Мой интерес. Те заслужават ада! Но, АЗ ГИ ОБИЧАМ!  АЗ ИЗДЪРЖАХ МЪКИТЕ НА АДА ЗАРАДИ ТЯХ!  АЗ НЕ ТЕ ИЗПРАТИХ ТАМ ЗАРАДИ ТЯХ!  АЗ ТЕ ИЗПРАТИХ ТАМ ЗАРАДИ МЕН!  НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ АЗ НАГРАДАТА ЗА МОИТЕ СТРАДАНИЯ?  НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ЛИ ТЕЗИ, ЗАРАДИ КОИТО УМРЯХ?“

Аз бях там не заради езичниците. Бях там заради Спасителя, Който издържа агонията на ада заради мен. Той заслужава езичниците, защото е умрял за тях. Очите ми се отвориха. Вече не работех за Михей, десет сребърника и една дреха. Но, служех на живия Бог.

Нека обобщя. Християните казват:“ Същността на съществуването е прославянето на Бог.“ Хуманистите казват:“Същността на съществуването е човешкото щастие“. Това твърдение се е родило в ада и обожествява човека. ДРУГОТО СЕ Е РОДИЛО В РАЯ И ПРОСЛАВЯ БОГ! Едното е левита, служещ на Михей, другото е сърце, което безплатно служи на живия Бог, защото това е най-голямата чест във вселената.

АМИ ТИ?

 

 

Ами ти? Защо се покая? Иска ми се да видя хората да се покаят отново по библейския начин. Джордж Уайтфилд е искал същото. Той стоял пред  Бостънската община и двайсет хиляди хора, казвайки:“ Слушайте, грешници, вие сте чудовища, ЧУДОВИЩА  НА БЕЗЗАКОНИЕТО! Вие заслужавате ада!  И най-ужасното ви престъпление е това, че като престъпниците, които сте  не можете да го разберете! Ако вие на заплачете за вашите ГРЕХОВЕ и престъпления срещу Святия Бог,  Джордж Уайтфилд ще заплаче за вас!“ И човекът обърнал глава и заридал като малко дете. Защо? Защото те били в опасност от ада? Не! Защото били ЧУДОВИЩА НА БЕЗЗАКОНИЕТО, които дори не виждали своя грях и не ги било грижа за престъпленията им. Виждате ли разликата? Някой трепери, защото ще страда в ада, НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЯМА НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ТЕЖЕСТТА НА СВОЯТА ВИНА!!! НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО СИ!!  НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ОСКЪРБЛЕНИЕТО НА БОЖЕСТВОТО!!! Той трепери, само защото кожата му ще бъде опарена от пламъците на ада. Той се страхува и ви уверявам, че този страх е добра подготовка за благодатта, но не е мястото, до което трябва да се спре. Святият Дух не спира тук. Докато хората не се покят, те не могат да приемат Христос. За да може да се покае човек, той трябва да бъде изобличен. Изобличението е работа на Святия Дух, който помага на човека да види..ЧЕ  Е ПРЕСТЪПНИК ПРЕД БОГ И ЗАСЛУЖАВА ЦЕЛИЯ МУ ГНЯВ, И ЧЕ АКО БОГ ГО ИЗПРАТИ НА НАЙ-УЖАСНОТО МЯСТО В АДА ЗА ЦЯЛАТА И ДАЖЕ ДЕСЕТ ВЕЧНОСТИ, ТО Е, ЗАЩОТО ТОЙ ГО ЗАСЛУЖАВА ! Това и много повече, защото БОГ Е ВИДЯЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА МУ!

ПРОПОВЕДНИЦИТЕ

 

 

Това е и разликата  в проповядването на Джон Уесли през 18 век в Англия. Уесли бип проповедник на праведноста, който издигал святостта на Бог в своите дву-три часови проповеди на открито. Той наблягал на закона на Бог, неговата справедливост и мъдростта на Неговите повеления. Той описвал на грешниците тежестта на техните престъпления, открития им бунт, предателство и анархия.  Силата на Бог се изливала върху събранието по такъв начин, че хората  били поваляни на земята в пълно безсъзнание, защото пред тях се разкривала святостта на Бог и можели да видят огромните си грехове. Духът на Бог прониквал в техните умове и сърца.

Този феномен се е случил и в Америка през 18 век, в Йейлския университет по времето на Джон Уесли Редфийлд. Имало  срещи на открито в амфитеатъра на университета. Полицията контролирала  падналите на земята,  като проверявала дали не са пияни по дъха им и затваряла пияниците. Тези обаче, които били повалени от Бог били диагностицирани като болни от „болестта на Редфийлд“. Те били премествани на спокойно място, докато дойдат в съзнание.Животи били променяни-хора, които били алкохолици, спрели да пият; жестоки хора се променили; неморални хора изоставили неморалността. Крадци се покайвали и връщали откраднатото. Мъже и жени видели святостта на Бог и своето беззаконие. Духът на Бог ги оставял в безсъзнание поради тежестта на тяхната вина. Под разпростиращата се сила на Бог, грешници стигали чрез  спасително покаяние до Христос.

РАЗЛИКАТА!

 

 

Но, ето къде била разликата! Никой не се опитвал да изобличи ДОБЪР ЧОВЕК, че има неприятности с ЛОШ БОГ!  Обратното – било да се изобличат ЛОШИТЕ ХОРА, че заслужават гнева на ДОБРИЯ БОГ! Резултата бил покаяние, водещо към вяра, водещо към живот. Скъпи приятели, има само една причина, една единствена причина за един грешник да се покае и това е, защото Исус Христос заслужава славата и поклонението, любовта и покорството на сърцето му. Не защото този грешник  ще отиде в ада. Ако единствената причина, заради която се покайваш, скъпи приятелю, е да се опазиш от ада, ти СИ ПРОСТО ЕДИН ЛЕВИТ, СЛУЖЕЩ ЗАРАДИ ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И ЕДНА ДРЕХА! ТОВА Е ВСИЧКО! Ти се опитваш да служиш на Бог, защото Той ще ти направи добро! Не, покаяното сърце  е сърце, което е  видяло нещо от огромния си грях в това да си играе с Бог, отричайки справедливостта  и праведноста Му, поклонението и покорството, които Той заслужава. Защо грешникът трябва да се покае? ЗАЩОТО БОГ ЗАСЛУЖАВА ПОКОРСТВОТО И ЛЮБОВТА, КОИТО ТОЙ ОТКАЗВА ДА МУ  ДАДЕ! Не за да отиде на небето. Ако това е единствената причина , то не би било нищо повече от опит за сделка или споразумение с Бог.

ЗАЩО ЕДИН ГРЕШНИК ТРЯБВА ДА ИЗОСТАВИ ВСИЧКИТЕ СИ ГРЕХОВЕ? ЗАЩО Е ПРЕДИЗВИКАН ДА НАПРАВИ ТОВА? ЗАЩОТО БОГ ЗАСЛУЖАВА ПОКОРСТВОТО, КОЕТО ИСКА!!!

Разговарял съм с хора, които не са уверени в прощаването на греховете им. Те искат да се почувстват сигурни, преди да се посветят на Христос. Но, аз вярвам, че тези, на които Бог се е открил чрез Святия Си Дух, и които са родени от Него, са хора, които са дошли  при Христос  с думите: “Господи Исусе, аз ще ти се покорявам, обичам, служа и правя това, което искаш от мен докато съм жив, дори да отида в ада накрая, просто защото ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ ОБИЧАН, ДА ТИ СЕ ПОДЧИНЯВАМ И СЛУЖА, и аз няма да се опитвам да правя сделка с теб!“ Виждате ли разликата?  Виждате ли разликата между левита, служещ за десет сребърника и една дреха или Михей, построил храм, защото „Бог ще ти направи добро“ И НЯКОЙ, който се покайва за слава на Бог.

Защо човек трябва да дойде до кръста? Защо човек трябва да прегърне смъртта заедно с Христос? Защо човек трябва да е готов да се отъждестви  с кръста, гроба и възкресението? Ще ви кажа защо! ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО БОГ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ СЛАВА ОТ ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА!!! Ако кажеш, че е защото ще получиш радост, мир, благословения, успех или слава, това не е нищо повече от левит, служещ за десет монети и една дреха. ИМА САМО ЕДНА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО ДА ОТИДЕШ ПРИ КРЪСТА, МЛАДИ ПРИЯТЕЛЮ. Това е , защото, докато ти не дойдеш до съюз с Христос в смъртта Му, ти крадеш от Божия Син славата, която Той може да получи от твоя живот. Защото нищо плътско  няма стойност в Неговите очи.  И докато ти не разбереш , че Бог чрез освещаващата работа на Святия Дух те води в съюз с Христос и Неговата смърт, погребение и възкресение; ти ще служиш с това, което имаш, а всичко, което имаш е плътско и е обречено на смърт: човешката личност, човешката природа, човешката сила и човешката енергия. Бог няма да получи никаква слава от това!

Така че, причината за теб да отидеш при кръста не трябва да е с намерението да  имаш победа, въпреки, че ти ще имаш победа. Не е с намерението да  имаш радост, въпреки че ти ще имаш радост. Причината да прегърнеш кръста и да продължиш напред е , за да достигнеш момента, когато ще можеш да кажеш заедно с Павел: „Съразпнах се с Христа“(Галатяни 2:20). Не е това, което можеш да получиш ти, но какво Той може да получи за слава на Бога. ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН ИСУС ХРИСТОС ДА ПОЛУЧИ СЛАВА ОТ ЖИВОТ, ИЗКУПЕН С НЕГОВАТА СКЪПОЦЕННА КРЪВ, Е КОГАТО ТОЙ МОЖЕ ДА  ИЗПЪЛНИ ТОЗИ ЖИВОТ СЪС СВОЕТО ПРИСЪСТВИЕ И ДА ЖИВЕЕ  СВОЯ ЖИВОТ ЧРЕЗ НЕГО.

Гениалността на нашата вяра не е в това, че се срещаме с предложения, подобно на левита, нает да служи на Бог. Не, Не! Гениалността на нашата вяра е в това, че можем да дойдем на място, където знаем, че не можем да направим нищо повече от това да се представим като един съд и да кажем на Господ Исус:           “Напълни го и всичко, което ще бъде направено, ще е от Теб и за Теб.“ Но, аз познавам толкова много християни, които се опитват да познаят пълнотата на Бог, само за да използват Бог.

 СИЛАТА НА ДУХА

 

 

Един млад проповедник дойде при мен в Хънтингтън, западна Вирджиния и каза: „ Брат Рейдхед, имам прекрасна църква. Имам чудесна програма в неделното училище, имам радио служение, растеж, но чувствам, че имам лична нужда и липса. Имам нужда да бъда кръстен със Святия Дух, искам да съм пълен с Духа. Някой ми каза, че Бог е направил нещо за теб и се чудех дали няма да можеш да ми помогнеш?“ Аз погледнах младежа и знаете ли как изглеждаше той? КАТО МЕН. Точно като мен. Аз видях в него всичко, което беше  в мен. Мислите, че имам предвид себе си преди. Не, слушай драга душо, ако някога си видял самия себе си, ти ще разбереш , че твоето“Аз“ никога няма да бъде нещо по-добро от това, което е. “Защото в мен и моята плът няма нищо добро“(Римляни 7:18).

Той изглеждаше като човек, управляващ огромен кадилак, който отива на бензиностанцията и казва:            “Напълнете го с най-доброто гориво, което имате!“ Точно така изглеждаше всичко в отношението на този младеж – той искаше сила за своите програми, но Бог никога няма да бъде средство за постигане на нечии цели. Аз му отговорих: „Ужасно съжалявам, но не мога да ти помогна.“ Той попита: „Защо?“, аз отвърнах: „Не мисля, че си готов.  Предполагам, че защото си решил да дойдеш тук с твоя кадилак, да ми разкажеш за своята програма, своето радио, своето неделно училище и църква. И това е много добре. Справил си се невероятно добре и без помощта на Святия Дух.“

Един китайски християнин, връщайки се обратно в родината си след посещение в Америка, бил попитан: „Какво те впечатли най-много в Америка?“ Той отговорил:“ Великите дела, които американците могат да свършат без Бог.“ И той(младият проповедник) бил свършил добра работа без Бог. Сега, той искаше нещо като сила, за да свърши още повече. Аз му казах:“Не… не, ти седиш зад волана и казваш на Бог:„дай ми сили, за да продължа“. Нищо не се получава, ти стоиш на едно място.“ Аз познавах този момент, защото познавах себе си. Казах му: „това няма да проработи, трябва да отидеш на задната седалка.“ В този момент го видях как се наведе напред и се вкопчи във волана. „Не“, казах му, „това не можеш да го правиш от задната седалка. Преди Бог да може да направи каквото и да било за теб, знаеш ли какво трябва да направиш?“. „Какво?“, попита той. „Трябва да слезеш от колата, да извадиш ключовете, да отвориш капака на багажника, да връчиш ключовете на Господ Исус, да влезеш в багажника, да свалиш капака и да прошепнеш в ключалката: „Господи, напълни я с каквото Ти искаш и карай, от сега нататък Ти решаваш.“

Ето защо толкова много хора, които познаваш не влизат в пълнотата на Христос. Защото искат да станат левит с десет сребърника и една дреха. Те служат на Михей, но си мислят, че ако имат силата на Святия Дух могат да служат на цялото племе Дан.

Това никога няма да проработи. Никога. Има само една причина, поради която Бог се нуждае от теб и тя е, да те доведе до момента, когато , в покаяние ти ще бъдеш опростен за Негова слава. В Неговата победа ще бъдеш доведен до момента на смъртта на твоето аз, за да може Той да царува. За да може в теб Исус Христос  да живее и ходи в пълнота.

Твоето отношение трябва да е отношението на самия Господ, когато казва:“ Аз не мога да направя нищо от Себе Си“( Йоан 8:28). Аз не мога да говоря от себе си, не мога да правя планове за себе си. Единствената причина за моето съществуване е за слава на Бог в Исус Христос. Ако ви бях казал:“Елате  и бъдете спасени, за да отидете на небето, елате при кръста, за да имате радост и победа, елате за пълнота в Духа, за да бъдете удовлетворени“, тогава бих попаднал в капана на хуманизма.

Искам да ти кажа, скъпи приятелю, ако си извън Христос, ела при Исус Христос, служи Му докато си жив, независимо дали ще отидеш в ада накрая, защото ТОЙ ЗАСЛУЖАВА!

Скъпи християнино, ела при кръста и се съедини с Него в Неговата смърт, умирайки изцяло за себе си, за да можеш да Му отдадеш слава. Искам да ти кажа, че ако искаш да познаеш изпълването със Святия Дух, трябва да дойдеш и представиш тялото си като жива жертва, да Му позволиш да те изпълни, за да може целта на Неговото идване да се изпълни в теб, за да бъде прославен Той в живота ти. НЕ Е ТОВА, КОЕТО ТИ ЩЕ ПОЛУЧИШ ОТ БОГ, А КОЕТО ТОЙ ЩЕ ПОЛУЧИ.

Нека веднъж завинаги приключим с утилитарното християнство, което прави Бог средство, вместо славния край, който Той е. Нека изоставим това, да кажем на Михей, че приключваме с  него, и че няма вече да бъдем негови свещеници, служещи за десет сребърника и една дреха.  Нека кажем на племето Дан, че приключваме с това.  Нека дойдем и паднем в прободените нозе на Божия Син и да Му кажем, че ще Му се покоряваме, ще Го обичаме, ще Му служим  докато сме живи, ЗАЩОТО ТОЙ ЗАСЛУЖАВА!

АГНЕТО, КОЕТО БЕШЕ  ЗАКЛАНО

 

 

Двама млади германци чули за един остров в Западна Индия, където британски атеист притежавал 2 до 3000 роби. Той казвал:“ Нито проповедник, нито свещеник ще стъпи някога на този остров. Ако корабът му се разбие тук, ще го сложим в отделна къща,  докато може да си тръгне, но на никого няма да позволим да ни говори за Бог. Не искам да имам нищо общо с тези глупости.“ Три хиляди роби от Африканската джунгла били докарани на този остров в Атлантическия океан, за да живеят и умрат без да чуят за Христос.

Двамата младежи били по на двайсет години и част от мисията на Моравците. Те продали себе си на британския плантатор за определената за мъж-роб цена и използвали парите, които получили, за да си платят пътуването до Западна Индия. Алчния атеист не поемал разноските по транспортирането им.

Моравската общност в Хамбург дошла да изпрати двамата младежи, които никога нямало да се върнат,  защото били продали себе си до живот в робство. Като част от робите, те щели да свидетелстват като християни за любовта на Бог.Членовете на семействата им плакали при изпращането им. Била ли разумна тяхната огромна жертва? Била ли необходима?  Корабът се отдалечавал с прилива и разстоянието от брега се увеличавало. Двамата младежи се хванали за ръце, вдигнали ги и викнали от отдалечаващия се кораб: “ Нека Агнето, което беше заклано да получи наградата за Своето страдание.“

Това станал девиза на Моравската мисия и това е и единствената причина за нашето съществуване..че „Агнето, което беше заклано да получи наградата за Своите страдания!“ Амин.

 
 

Заради мен

Заради мен си Се покрил със светлина като с облекло. Прострял си небесата като завеса и си поставил основите на земята. Заради мен си поставил луната в служба на сезоните и слънцето, което знае пътя си. За мен си направил всички земни зверове на земята според вида им, всички семеносни растения и всички дървета, които раждат плод. За мен е писал пророкът и псалмистът е пял. За мен са говорили святите мъже, движени от Святия Дух. За мен умря Христос и изкупващите дарове на смъртта Му остават завинаги, понеже Той е жив за винаги. Те са толкова действени и полезни днес, колкото и в деня, когато Той отпусна глава и отдаде духа Си. И когато на третия ден възкръсна, това беше заради мен. Когато изля обещания Свят Дух върху учениците Си, това беше за да продължи в мен делото, което беше вършил за мен от зората на сътворението.

 
 

Пред Върховния Съдия

ЗА РАЗМИСЪЛ

       Можеш ли да си представиш за момент, какво би станало, ако държавите нямаха закони за да се управляват и правосъдието не съблюдаваше  изпълнението им? Какво би станало ако убийците, крадците,  измамниците, трафикантите, изнасилвачите…, знаеха че не съществува никакъв закон, който да осъди делата им? Ясно, е че ще настъпи хаос. За да добием малка представа, достатъчно е да погледнем към държавите с корумпирани управници или с неефективна съдебна система, за да видим резултата от висок процент убийства, изнасилвания, злоупотреби, проституция, бедност, несигурност, икономическа нестабилност, и дефицит в  сферата на образованието, здравеопазването и т.н.

Поради това, всички правителства в цивилизования свят, за да се избегнат анархията и хаоса, си имат своя съдебна система, понеже е невъзможно, дори противозаконно за човек да раздава правосъдие както намери за добре.Факт е  обаче, че в наши дни правосъдието губи силата и дори значението си.

По начало ние сме за закона, винаги и когато той не ни ощетява и гарантира сигурността и добруването ни.Понякога даже съчувстваме и сме солидарни  към онези, които са били жертви на съдебна несправедливост.

Несъзнателно, нещо вътре в нас ни кара да апелираме за справедливост, да се приложи както трябва, стига да не сме ние тези, които са нарушили закона, тогава не желаем да понесем последствията.

Присъщо и характерно за човека е да казва, че Бог не е справедлив, когато, поради човешката несправедливост, Го обвиняваме за всички  случващи се нещастия. Това поведение е доста добре обяснено в Библията, която въпреки че е била написана преди хиляди години, е книгата с най-актуално и точно описание на човешкото държание.Като че е знаела днешните аргументи, казва така: Безумието на човека изкривява пътя му, и сърцето му негодува против Бога”( Притчи 19:3)

                                    Произходът на законите и правосъдието

Сега, след този практически кратък размисъл, стигаме до заключението, че законът е добър и правосъдието необходимо.Замислял ли си се някога защо и от къде произлиза нуждата да има закони, и правосъдие, което да гарантира спазването им ?

Човекът от древността реши да не се покорява на Бог и от тогава е просъществувала нуждата да определи, ограничи и накаже греха по някакъв закон.Бог установи този закон чрез Мойсей, озаглавен като прочутите Десет заповеди, които човекът адаптира, за да задейства правосъдието си на земята.

Всъщност всички съдебни системи в цивилизования свят са основани на правосъдието показано в Библията.Нациите, които отхвърлят или просто пренебрегват това правосъдие, залязват или остават доста примитивни. Причината да се случва това е, че Божията правда не може да се пренебрегне, и игнорирането и носи фатални последици, както за цялата нация, така и за отделния човек.Правосъдието, което се извършва в една цивилизована нация е за опазването и, въпреки че определени човешки недостатъци ограничават пълното му изпълнение .В този свят правосъдието не се прилага по съвършеният начин. В едно земно общество много хора водят неправеден живот, и въпреки това успяват да избегнат правосъдието, обаче с Бог няма да им се получи по същия начин,понеже Неговата справедливост е съвършена, и в нея няма нарушения: Не се лъжете,Бог не е за подиграване!Понеже,каквото посее човек,това и ще пожъне. (Галатяни 6:7)

                          Справедливостта на Бог е съвършена

По начало Бог никога не си е помислял да създава една робска раса, затова даде на човека правото свободно да избира по кой път да поеме. Докато е на този свят ще може да опитва да  се самоуправлява, дори през краткият си живот ще може да изповядва и заявява в какво вярва и иска, да решава и избира каквото му е удобно.Но накрая, когато сърцето му спре да бие, всичко което е познавал  и в което се уповавал ще свърши, и всичко ще се промени.

Един ден Бог според съвършения си стандарт ще съди света, търсейки сметка за всяко престъпление.Никой не ще избегне това.Той не ще пренебрегне нищо, нито може да бъде скрито от очите Му. И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото  има да отговаряме” (Евреи 4:13) Освен това съществува архив, където са записани всички човешки престъпления.Всеки път когато човек извърши грях, той лепва на душата си петно, което не може да се изличи, и го дисквалифицира от преминаването му в една щастлива вечност

.

Бог грижовно и ревностно  пази своет вечно обиталище и нищо  мръсно няма да може да влезе в присъствието Му. Кой ще се изкачи на Господната планина?…Който има невинни ръце и чисто сърце.(Псалм 24:3-4) С което иска да каже, че за да може да бъде  с Него  в Славата Му, Бог изисква от човека да бъде напълно чист, без никакво петно.

Ignorancia Legis Non Excusat”

Без значение дали признаваш Господа или напълно пренебрегваш пътищата Му, накрая ще трябва да отговаряш пред Него във всички случаи. Известна стара римска поговорка казва, че „невежеството спрямо закона не извинява неизпълнението му”, и сега, всяка съдебна система признава, че са имали право.Невежеството е нещо доброволно, и затова да си невеж не те извинява, нито оневинява.

Като гражданин на която и да е държава, имаш задължението да си информиран за законите, които я управляват, и ако нарушиш някой от тях, ще трябва да понесеш последствията, без значение дали го знаеш или не.Правдата сама по себе си не прощава, а изисква изпълнение.Ако шофираш, очевидно е, че трябва да познаваш добре законът за движение по пътищата, защото ако превишиш позволената скорост или нарушиш някое друго правило, ще бъдеш глобен, и ще трябва да заплатиш.Когато полицаят те спре, няма да можеш да кажеш „Съжалявам, господине, но аз не знаех че този знак означава, че е забранено преминаването”,  защото отговорът ще е, че си длъжен да го знаеш.И като последствие от това ще трябва да платиш глобата. Дали си знаел, или не, няма да промени нищо.Същото става и с нас относно Божия закон.

Библията ясно казва, че човека няма извинение – Понеже от създанието на света,това което е невидимо у Неговечната Му сила и божественостсе вижда ясно, разбираемо от Творението, така че те са без извинение”. (Римляни 1:20).

Още повече се има в предвид, че у всеки човек има и нещо, създадено от Бог, което се нарича съвест.Бог ни даде основно познание за онова, което е добро или лошо.С други думи имаме един естествен закон, записан в нашата природа -Божият закон.Въпреки, че би могло много да се говори и подробно да се пояснява по този въпрос, важното сега е да знаем, че по природа сме надарени с нещо, което също ни оставя без извинение пред Него.

Писаният закон  отразява Божията природа

Чрез Библията, Бог подробно е изложил законът Си пред нас, без да оставя възможност нашите критерии и мнение, даже и това, което имаме сами за себе си, да определят кое е добро или зло, правилно или неправилно, справедливо  или несправедливо.Ако сме нарушили законът Му, значи сме престъпили една ясно установена и точна линия, извършили сме грях, и грехът ни е наранил Бога.

Нашата идея кое е добро или лошо, трябва да се основава единствено,    изключително и само на това, което Бог казва.Словото Му ясно ни предупреждава Горко на онези, които наричат злото добро, а добротозло” (Исая 5:20). Това предупреждение трябва сериозно да се вземе под внимание днес, когато повече от всякога човекът е оставил мнението на правителството, религиозните институции, училища, средства за масова информация…..да определят кое е добро и кое не, оставяйки на страна това, което Бог е постановил, като нещо което принадлежи на миналото. Божите понятия не са подчинени на времето, в което живеем .Това, което беше добро или лошо преди 1000 години, е също такова и днес, и ние като Негово творение, трябва да сме подчинени и да приемем, това което Той е установил.

Библията е откровение за Неговата личност. Освен това, в някои правила и установени норми, Божият закон ни разкрива Неговият ум и сърце.Онези неща, които ни заповядва да правим, са тези, които Го радват и онези, които ни забранява да правим, са тези които Го раздразняват, дори разгневяват. В Псалми ни казва, че Бог се гневи на нечестивия всеки ден”(Псалми 7:11) Това е така, понеже има неща, които Неговата природа не може да търпи и провокират гнева Му.

Нека да обрисувам това, което искам да кажа с някои примери.Когато минеш близо до място, където има мъртво животно или пред теб има развалено яйце, си запушваш носа и се опитваш да не дишаш, докато не се отдалечиш от там.Става така, че твоята природа, в случая – обонянието ти изцяло отхвърля тази воня. Същото става с Бог  и това , което се нарича „грях“.

Какво изисква Божият закон

И сега, как можем да разберем дали сме нарушили законът Му и сме преминали тази линия? Нека за момент погледнем този закон, за да разберем според това което Той е установил, дали сме Го наранили, дали сме грешници или не, защото:…”Чрез закона става познаването на греха”(Римляни 3:20) Със сигурност знаеш, че една от 10-те заповеди гласи: ”Не убивай!”. Ти и аз вероятно мислим, че не сме го направили, така че сме невинни.Но когато Исус слезе от небесата, за да живее между хората, докато поучаваше, едно от нещата, които ни поясни, беше какво точно Бог счита за убийство, и каза:”Всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен за съд”(Матей 5:22) Тук говори за вина по дело за убийство.Ядосан  ли си на някого в момента: някой началник, колега, съсед, роднина?Друга заповед казва:”Не прелюбодействай!”, но Исус го поясни още повече казвайки:…”Всеки, който погледне жена,за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”(Матей 5:28). Дали понякога си имал такива мисли?….Исус също ни заповяда:”Обичай врага си” Има ли хора, които са те наранили,и които ти не обичаш?

Добре, това са само някои от въпросите, на които възможно най-искрено ти трябва да си отговориш.Говорейки по-обстойно за тези неща, Исус даде ясно да се разбере, че Бог не съди само делата, но и помислите, и намеренията на сърцето.Той знае мислите ти и това, което те подтиква към действията ти.Той е Бог, който знае всичко, и не може да пренебрегне или подмине греховете, които извършваш  в ума си, или които са плод на пожеланията на сърцето ти.Тези неща винаги Го раздразняват. И Господ видя, че се умножаваше злината на човека по земята, и че всичките въображения на мислите на сърцето Му бяха само зло цял ден. (Изход 6:5)

                                 Виновен или невинен

Сега, след като си размишлявал над тези неща, и знаейки че справедливостта е израз на всичко, свързано с Него, и греха е всичко, което просто е противно на природата Му, възпиращо ни да се приближим към Него – Вярваш ли, че си нарушил законите, които определят кое е приемливо за Бога, и кое не е?  До какво заключение стигна?

Сигурно ще  си помислиш:”Добре, но всички правят тези неща.Никой не може да каже, че не ги е вършил”, или  „ Невъзможно е да се живее така”. И си напълно прав! Затова цялото човечество, без изключение, е под проклятие.….Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията Слава.( Римляни 3:23 )

Ако това, за което говорим тук е истина, а то е, понеже  източникът не е нашето мнение, а едно непогрешимо и вечно Слово, т.е. Библията, очевидно се намираш в една много деликатна ситуация.Въпросът е, не че може да се намираш в опасност – ти вече си в опасност, защото присъдата вече е произнесена.Сега живееш под вечно осъждение, понеже си нарушил законите на най-висшата Власт във вселената.Съвършената Божия справедливост те призовава да заплатиш наказанието за твоите нарушения.

Какво означава „смърт“

Библията заявява: ”…Душата,която е съгрешила, тя ще умре” ( Езекийл 18:4)  и дори от едно незадълбочено изучаване на Библията ще научиш, че не говори за една физическа, или временна смърт, но за едно вечно осъждане.

Трябва да се запознаем с начина, по който Библията ни излага нещата, и да ги разберем по начин, различен от този, по който обикновено се разбират според речника и днешното мислене.Лесно е да си дадем сметка , че в текстът не се говори за една физическа смърт, тъй-като физическата смърт, като цяло засяга всички ни.Говори специално за душата, която съгрешава.Първо нека да видим как Библията определя „смъртта”.

Преди време, в Интернет видях човек, който се възстановяваше в болницата, след като мозъкът му за дълго време е бил спрял да функционира.Знаех, че като последното доказателство, законно да се потвърди от лекарите смъртта, освен спирането  на сърцето, е спирането на мозъка. Струва ми се обаче, че дори в сегашното време, при толкова голям научен напредък и постижения, лекарите не могат да избегнат удивлението при случаите, които не могат да разберат, или обяснят, и които трябва да нарекат „чудеса”. Медицинският свят не може точно да обясни как точно и кога настъпва смъртта, и какво всъщност означава това, но Библията го прави.

Библията определя смъртта като една раздяла.Физическата смърт, според библейското понятие е разделянето на душата и тялото.Например, в един случай говори за смъртта на една жена, и ясно казва:” И като предаваше душазащото умря…. (Битие 35:18) В евангелието е разказана така и смъртта на Христос: „ И Исус извика със силен глас и каза:Отче, в Твоите ръце предавам Духа си, и като каза това издъхна”.(Лука 23:46). Също когато ученикът на Исус – Стефан беше убит с камъни каза: ”Господи Исусе приеми духа ми (Деяния на апостолите 7:59), и веднага след това казва, че Савел който присъстваше:одобряваше убиването му” (Деяния на апостолите 7:59,8:1).

                                                     Втората смърт                                  

Видяхме какво е и кой е момента на физическата смърт, сега нека видим какво означава духовната смърт, за да можем по-добре да разберем какво означава:”Душата, която е съгрешила, тя ще умре”( Езекийл 18:4).

 

      Духовната смърт също е една раздяла.Бог предупреди Адам, казвайки му:

”Но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш”(Битие 2:17). Обаче, въпреки че Адам и Ева ядоха, знаем че физически продължиха да живеят.Какво тогава се случи веднага, след като пренебрегнаха това предупреждение, и не се покориха на Бог? „ И изгони човека, и постави на Изток от Едемската градина Херувимите и пламенният меч,който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”(Битие 3:24). Човекът от този ден и до днес е отделен от Бог, и в това отделено състояние човешкият дух не може сам по себе си да живее.Дори и да е физически жив, духовно е мъртъв. И съживи вас, които бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове”( Ефесяни 2:1). Живота на духът зависи единствено от Бог.

Изхождайки от това начало, продължаваме нататък, за да видим каква смърт има в предвид пророк Езекийл, казвайки:”Душата, която е съгрешила,тя ще умре“. Тъжната и страшна истина се намира в последната книга на Библията, където пише, че: ”И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро.Това е втората смърт.И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро”(Откровение 20:14-15). В следващата глава уточнява че: ”А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародейте, идолопоклонниците ,и всички лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра.Това е втората смърт”(Откровение 21:8). Не казва, че ще доведе до смърт, а че е смърт.

Втората смърт е едно място, където душата и тялото на грешника ще страдат, завинаги отделени от Бога.За тази смърт говори пророк Езекийл,за вечното осъждане.За тази смърт Исус ни предупреди, казвайки: ”А на вас,  моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла.Да! казвам ви от Него се бойте”(Лука 12:4-5)

                                  Удовлетворена справедливост

Изхождайки от казаното в началото за това, че Божията справедливост е съвършена, и не понася нарушения – трябва да разбереш, че за да я удовлетвориш, с гаранция за чиста и съвършена вечност, присъдата трябва да бъде уважена и изпълнена: Заплатата за греха е смърт”(Римляни 6:23)

Справедливостта е неизменно включена в самия център на християнската история чрез кръста на Исус Христос. Смъртта на Исус Христос беше едно действие на Божията справедливост, понеже Бог, както е добър, трябва да удовлетвори изискванията на справедливостта (както би трябвало да постъпва всеки справедлив съдия). Един въпрос: Какво ще помислиш, ако един съдия остави на свобода човек извършил убийство? Вярваш ли, че това ще го превърне в справедлив съдия?Всъщност всички знаем, че не.Напротив, това което го прави справедлив е точното прилагане на закона: наказвайки виновния, и освобождавайки невинния.Тогава, защо за това, което се отнася за Бога не мислим така?Колко пъти сме чували да се казва: „Ако Бог е справедлив, как тогава ще позволи аз да отида в ада, или допуска това или онова…?С такива думи не казваме нищо друго, освен че Бог, за да бъде справедлив, трябва да върви срещу собствената си справедливост и да пренебрегне това, което Неговият закон изисква.Обаче такова нещо никога не бихме изискали от правосъдната система на държавата ни, нали?

Бог е справедливи трябва да изпълни това, което изисква законът Му, тоест смърт за грешниците.Точно за това изпрати собственият си Син – Исус, за да заеме тяхното място, понасяйки върху Себе си присъдата определена за грешника.Това е единственият начин да бъде удовлетворена Божията справедливост, и едновременно с това за грешникът да има прошка.Библията, която е основата за всеки християнин, учи ясно, че някой трябва да бъде наказан заради греха.За това човекът, който отхвърля и не приема жертвата, която беше Христос неговото място, тогава ще трябва да удовлетвори Божията справедливост сам и със собственият си живот, заплащайки вечно за вината си определеното за това място – адът.

Изненадващия бунт срещу Бога

Учудващо е, че дори в най-лошото си състояние и очакващото го вечно осъждане, човекът закоравява сърцето си срещу истината, срещу Начинателя на живота и истината.Може би си чувал за двамата разбойници, екзекутирани на същия ден, заедно с Исус?Единият се осмели да каже на Исус: ”Ако ти си Христос, спаси себе си и нас”. Другият стреснат от тази реакция го смъмри: ”Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това което сме направили”(Лука 23:39-43). След миг и за двамата щеше  да приключи земният живот, и да поемат към вечността, но дори и в това положение първият не се убоя  от това, което предстоеше да му се случи, след като издъхне.Беше се съсредоточил само в настоящето си положение и страдание.Даже и през ум не му мина, че справедливо страдаше заради постъпките си, и че заслужава наказанието си.Вярваше, че е жертва на обстоятелствата и мислеше само как да облекчи страданията си.

Лесно може да се види същото отношение сред хората и в наши дни.Цял свят обвинява Бога, а не човека, за войните, че  невинните страдат, и основно за това, че не се намесва, за да облекчи скърбите им.”Ако има Бог, тогава защо?…,защо?…, защо?…! Доста напомня на онзи разбойник.Малцина искат да мислят за собствената си вина и за това, как са наскърбили  Създателят си.

Наблюдавали сме как тежко болни, умиращи от рак, СПИН и други причинители, не спират да съгрешават, и да се бунтуват срещу Бога.Библията ни учи, че човешкото сърце е по-измамно от всяко нещо; дори и в ада не престава да е високомерието му.

                                         Един пример от ада

Точно, за да ни илюстрира това, Исус даде ясен пример с двама души, които отидоха във вечността: един вярващ просяк и един богаташ(Лука 16:19-31). Това не е никаква фабула, нито някоя от известните Му притчи, започващи така:”Небесното царство е като……, и продължаващи с някоя от Неговите алегории.В този случай, Исус хладно започва, казвайки: ”Имаше.”.…,за да продължи с името на просяка наречен Лазар, който беше в рая.От ада, богаташът помоли Авраам, Лазар да намокри пръста си с вода, и да го допре до устните му.Представи си, искаше този бедняк, който така жестоко беше страдал през целия си живот, да остави почивката си за да му служи в онова ужасно място на мъчение.Адът не промени манталитета му!Искаше да облекчи страданията си, вярвайки че не ги е заслужил.

Въпреки всичко, даже и в ада мислеше, че може да склони  Авраам.Все още си вярваше, че думата му тежи.Помоли го, да изпрати Лазар при братята му, за да се покаят и да повярват(изобщо не искаше да остави Лазар да се наслаждава на блаженството си).Авраам му каза ,че братята му вече имат на разположение Писанията, за да могат да повярват.Но богаташът,не вярвайки че това би било достатъчно, не се посвени да упорства пред Авраам, казвайки че ако видят Лазар да възкръсва от мъртвите, тогава ще повярват.

Това е цяла лекция за ината и твърдоглавието на човека.Надявам се тази тъжна история да не се повтори с никой от читателите ни, но всеки един да може да обърне внимание на това, което Бог ни даде, за да можем да повярваме, тоест Писанието.Библията е Слово, като никое друго, донасящо в сърцето ни силно убеждение за нуждата от покаяние и вяра.

                             Пътят за ада е осеян с добри намерения

Тогава мислиш ли, че би могло да си оневинен, ако никога повече не извършиш нищо лошо?Не звучи зле, но това би било един суетен и самохвален опит, защото тъжната действителност е, че ще продължиш да вършиш същите нарушения.Защо?Защото природата, с която си роден е противоположна на Божията, и не може да върши нищо което да Му е угодно.

Ти и аз вършим нещата, които вършим, поради това, което сме, и докато сме такива, това ще правим.Дървото не е дърво защото дава плод, но дава плод, защото е дърво.Разбираш ли?Дава плод, понеже това е природата му.Ние не сме грешници, защото сме съгрешили, съгрешаваме, защото сме грешници.По същия начин,колкото и силно да звучи,трябва да приемем,че ако лъжем, то е понеже сме лъжци, ако крадем (не става въпрос за големи неща, да крадеш също е и да си присвояваш малки неща),  то е защото сме крадци и т.н.

Тези заключения не са въз основа на лично мнение, а на изучаване на Божието Слово.Иска ми се да продължим да разглеждаме как Библията описва човека и коя е неговата истинската нужда.Антична фраза потвърждава, че човешката природа, след падението на Адам и Ева „изцяло развратена”. Човекът в сърцевината си е безнравствен по рождение и сам по себе си няма власт да се промени.Дори и да полага огромни усилия за реформа, отхвърлящ лошото, запазващ в себе си онова, което мисли че е добро, няма никаква правда в адамовата природа (Адамово потомство сме). Добрите ни намерения не могат да променят нито това, което сме, нито онова, което ни кара да вършим каквото вършим.

Генетично осъдени

 

Божието Слово казва, че човека е мъртъв в престъпления и грехове.Означава, че когато става въпрос за Бога, човек не може да направи нито крачка към Него, нито сам би могъл да направи каквото и да е, за да се избави от греховността си.По собствена инициатива и сам по себе си, никой човек не може да предприеме една експедиция към откриването на Създателя си, и е абсолютно безсилен за Божите неща.

Адам и Ева са източника на човешката природа, и когато говорим за нашата природа – нямаме други предци, нито други гени освен техните.Според човешките възможности не можем да станем нещо повече от тях, нито пък по-добри.Щом изпаднаха до безнадеждно положение поради греха и бяха отделени от Бог, то тогава и ние също сме изпаднали, и щом бяха осъдени на смърт, то същото осъждение е надвиснало и над нас.Въпреки, че не сме го избирали, ние сме го наследили, по същия начин, по който не избраме нито в какво семейство да се родим, нито къде, нито цвета на очите, косата…

За това модерните учения да се съберат парчетата от разбития живот, и да се започне наново са неразумни и небиблейски.Като превръзки върху  труп.Погубената Адамова природа не може да бъде поправена.За да сме свободни от греха, първо трябва да се избавим от тази стара фабрика,която го произвежда, точно това Адамово естество, и да получим ново естество.

                                                    Единственият лек

 

Сега, признаваш ли, че всъщност си един грешник, и че ти е нужна Божията прошка? Ако – да, какво мислиш, че можеш да направиш? Единственото,което можем да направим, ако виждаме, че стоим пред Един Бог, Когото сме разсърдили, е – да се покаем и да се оставим в ръцете Му, надявайки се Той да има милост, и да ни спаси.

Единственият лек е този, който сам Бог е осигури за нас, чрез смъртта и възкресението на сина Му, Исус Христос.Неговата смърт на кръста беше много повече от един исторически факт или героична постъпка, с която да Го помним, нещо надхвърлящо много повече, онова което може да бъде разбрано.Единствената  надежда за спасение и помирение с Бог за човека се намира на онзи кръст, където Исус, Божият Син, Бог в плът, не само предизвика греха и го победи, но също унищожи старата природа.

Вярата в Него и в този акт е единственото, което може да гарантира нашето спасение, напълно изключваща всеки опит и усилие от наша страна.”Защото по благодат сте спасени чрез вяра,и то не от самите вастова е дар от Богане чрез дела,за да не се похвали никой”.  ( Ефесяни 2:8-9).

Дългът ти беше платен

Чудесна, утешаваща и обнадеждаваща новина за този, който признава, че е грешник, е да разбереш, че преди 2000 г. твоят дълг беше платен.Самият Бог изпрати от небесата своя Син, като единствената жертва, която можеше да бъде принесена за твоите и моите грехове.Трябваше да бъде една перфектна жертва, без грях.Исус беше тази жертва, никой друг не би могъл да бъде принесен на наше място, понеже никой друг нямаше да бъде приет като заместник.Божията справедливост беше удовлетворена в Собственият Му Син.

Разбери това!Щом съзра Исус умиращ на кръста, аз съм отговорният за страданията Му.Това трябва да го приемем доста лично.Ако не беше заради моите грехове, Той не трябваше да умира.Но поради това, че Го направи, сега ти и аз можем да сме освободени от вината, тъй като Той зае нашето място и плати нашият дълг.”но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението,което е в Христос Иисус.Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра.(Римляни 3:24-25)

 

      Христос, след като стана човек, живя в този грешен свят, и даде кръвта и живота си като една жива жертва за нашите грехове, беше приет на небето.Дори и да е Единородния Син и Възлюбения от Отца, не можеше да влезе на небето с някаква следа от грях върху Себе си.….след като извърши чрез (Себе Си) очистване на греховете,седна отдясно на Величието във висините”И не,за да принася Себе Си много пъти……но сега се яви веднъж в края на вековете,за да отстрани греха,като принесе Себе Си в жертва” (Евреи 1:3;9:25-26).Трябваше да е съвършен…Благодарим на Бог, че Го прие!Това означава, че жертвата Му е ефикасна дори и пред Съвършения Съдия.Взе нашите грехове и ги унищожи изцяло на кръста.

Толкова сигурно, както че Бог е Бог, това лекарство е силно и действа, и ще извърши каквото е необходимо в живота ти.Присъдата за всяко твое престъпление беше понесена.Сега може да ти бъде простено и да застанеш пред Справедливия Съдия, така чист и невинен, сякаш никога не си съгрешавал.Трябва да се обърнеш към Господ Исус Христос сега!Трябва да загърбиш посоката, в която твоята воля те водеше, това което сам избираше за себе си, пътят по който в теб се зародиха греховете, които оскърбиха твоят Бог!Трябва да се признаеш за победен и да се предадеш на пълната Му власт над живота ти, да се оставиш в Неговите ръце и да се надяваш на милостта Му.

Нуждата от новорождение

Но все пак ти липсва още нещо – нещо за което преди споменахме, когато казахме, че трябва да получим едно ново естество.Трябва да се новородиш. Смъртта и възкресението на Христос извършиха друго велико дело, което трябва да се приложи лично, в твоя живот.Това е най-чудната част на този изпратено от небето лек, като средство, и то е свързано с един нов живот.Библията ни казва,че:”Иисус в отговор му каза:Истина,истина ти казвам:ако не се роди някой отново,не може да види Божието царство.Никодим Му каза:Как може стар човек да се роди?Може ли втори път да влезе в утробата на майка си, и да се роди? Исус отговори:Истина,истина ти казвам:ако не се роди някой от вода и Дух,не може да влезе в Божието царство.Роденото от плътта е плът,а роденото от Духа е дух.Не се чуди,че ти казах:Трябва да се родите отново.( Йоан 3:3-7 ).

 

         Старото ти естество, причината за проблемите ти с Бог, получи смъртоносен удар чрез делото на Христос на кръста, и сега можеш да се освободиш от робското слугуване. Като знаем това,че нашият стар човек беше разпнат с Него,за да се унищожи тялото на греха,за да не робуваме вече на грехано ако сме умрели с Христос, вярваме,че и ще живеем с Него”.(Римляни 6:6-8 ).

 

 

Когато се предадеш, поискаш прошка и приемеш Христос възкръснал в живота си, Той, Който днес живее, влиза там, за да остане.В този момент ти придава Своя живот, един възкресен и вечен живот, който не умира, и Неговата природа става твоя.”…Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.Който има Сина, има живота;Който няма Божия Син,няма живота”. (1 Йоан 5:11-12).

 

 

Истинското християнство започва с приемането на Христос; не само Неговото учение, норми и идеали, но самата Му личност.В този момент ние ставаме Божии деца, чрез едно чудно и божествено рождение.А на онези,които Го приеха,даде право да станат Божии децана тези,които вярват в Неговото Име,които се родиха не от кръв,нито от плътска воля,нито от мъжка воля,а от Бога”.(Йоан 1:12-13).

 

 

Християнина се ражда, не се става.Да се опитваш да промениш на начина си на мислене или стила на живот, не е достатъчно.Ще бъде осуетено и ще останем разочаровани.Характерните особености на старото естество винаги се противят на новия път, който е съвместим само с едно ново естество, което ако не се е зародило в човека, да се ходи в този път е невъзможно.Резултатите от делото на кръста трябва да се изпълнят в индивидуалният живот.

Тези насъщни нужди са много по-важни, от всяка друга нужда, съществуваща на планетата.Нуждата от здравеопазване, социално осигуряване, парични фондове, семейни отношения, интелектуално и духовно възпитание, не могат да се сравнят с нуждата да получиш това, което Бог е обещал да даде.

Повече от всичко в този свят, човека се нуждае от Божията прошка и  новорождението.Прошката е за всичко, което си направил, а новорождението ще ти гарантира началото новия живот, с едно ново естество вътре в теб, съгласно Божието.Това рождение ще ти даде възможност от сърце да живееш един живот,  угоден на твоя Създател.

 

 

                                      Бог обещава един нов живот

Изглежда невъзможно, нали? Това е едно обещание, за което пророк Езекиил преди хиляди години говори, вдъхновен от Святия Дух.Откакто благовестието беше провъзгласено от Исус и неговите апостолите, всеки истински християнин го е изпитал.Но заради неверието си милиони хора, наричащи себе си „християни”, не го достигат,  дори не си представят, че могат да го имат.Обаче, за всеки който иска да се възползва, тук е обещанието:

 

       ” И ще поръся върху вас чиста вода и ще си очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя. И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и ще отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам сърце от плът. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в наредбите Ми и да пазите правилата Ми, и да ги вършите”.(Езекил 36:25-27 ).

 

          С това преживяване ще придобиеш едно ново естество, изцяло съвместимо с Божието, помагащо ти да вършиш нещата, които са Му угодни, и да избягваш тези, които Го раздразняват и разгневяват.Ще се новородиш и ще започнеш един живот, който момента не можеш да си представиш, че е възможен; доброволно и от сърце ще му отдадеш себе си.Уверявам те, че това се е случило на мнозина, които като теб бяха обидили Бог, и нямаха никаква възможност сами да се променят.

Докато четеш тези думи, някой, в този момент, някъде по света преживява това.Тези хора са свидетелство в 21-ия век за всичко, което пишем тук, премахвайки всякакво оправдание, че това е невъзможно, или прекалено хубаво, за да е истина.”Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги!”, казва Библията.Това, което извърши и в миналото, го прави и днес, и Неговата вярност и реалното Му присъствие в човек днес, гарантират бъдещето му завинаги.

Едно бъдеще без край

 

Живота, който получаваш, при новорождението е вечен; т.е. не може да бъде унищожен.Целта на Бог при създаването на човека не беше да живее 70-80 години, в един суетен свят, един живот в безмислен кръговрат.Помисли добре за нормалния живот на човек! Сутрин става, закусва, отива на работа, спира за обяд, връща се на работа, прибира се в къщи, вечеря, гледа телевизия и си ляга.И защо? За да повтори същото на следващия ден.И за какво? За да е свободен през уикенда, или за да отиде няколко дни на почивка.За какво? За да се върне в понеделник на работа.Защо? За да се пенсионира един ден, и да прави каквото си иска.За какво? За да умре скоро, и да изгуби всичко,което е спечелил през живота си на земята, както направиха преходните поколения: прадядовци, дядовци, бащи…

За това ли съществува човека?Това ли е всичко за него? Ако е така, тогава всичко е суета, и с право можем да се чувстваме най-окаяните и подтиснати същества във вселената.Но не, това не е така.Човекът беше създаден, за да се наслаждава на едно близко общение със своя Създател, и да се радва на личността Му, не само в този живот, но и завинаги.

Христос дойде да ни избави от рутинния живот и да ни даде живот, който няма край.Но вечен живот не означава само един безкраен период от време, означава живот със стойност, каквато нашето въображение не може да си представи.Раждайки се наново, всеки човек получава небесният живот и се превръща в гражданин на едно съвършено отечество, в което копнее да е.Въпреки, че докато е на земята може да опита и да се наслади на любов, мир и радост, за чието  съществуване не е предполагал.Светът вече не е неговият дом, но се посвещава да се наслади на едно славно бъдеще.Тази земя за него сега е бойно поле, една изпитна отсечка, подготвящи го за истинската му съдба.Единствено се бори, за да могат и други хора да влязат в същото блаженство, на което сам той се наслаждава.

Какво чакаме?

         „Всички тези умряха във вяра….изповядаха, че са чужденци и пришълци на земятаНо сега те копнеят за едно подобро отечество,т.е.небесно.За това Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог,защото им е приготвил град..(Евреи 11:13-16).  Библията ни учи, че небето и земята, каквито ги познаваме ще преминат, няма да остане нищо от тях, и едновременно с това ни говори за едно съвършено ново място.Един град с много различни характеристики и естество, от всичко познато досега.Въпреки, че е много трудно за ум като нашия да го разбере сега, знаем че ще е безкрайно-несравнимо с всички неща, които сме видели или опитали.Вярвам, че какъвто и да е опит от моя страна да дам определение или да  обясня, какво ни очаква там, ще бъде недостатъчен.Така, че ще се огранича да се впиша в някои от описанията за това място, които по Божията воля бяха откровение към един човек, намиращи се в последната книга от Библията – Откровение:

 

          ”Ето,скинията на Бога е с хората, и той ще обитава с тях;и те ще бъдат негов народ, и Сам Бог ще беде с тяхтехен Бог.Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече,няма да има вече нито жалеене,нито писък,нито болка;първото премина”( Откровение 21:3б-4)

 

          И градът нямаше нужда от Слънце,нито от Луна, за да го осветява,защото Божията слава го осветяваПортите му няма да се затварят през деня,защото нощ няма да има там.(Откровение 21:23-25 )

 

           ”И видях ново небе и нова земя,защото първото небе и първата земя преминаха и море няма вече. (Откровение 22:1)

 

           „И вече няма да има никакво проклятиеи Неговите служители ще Му служат.Те ще гледат лицето Му…(Откровение 22:3а-4а)””Нощ няма да има има вече и няма да имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина,защото Господ Бог ще свети над тях.И те ще царуват за вечни векове.(Откровение 22:5)

 

 

            Блаженството да бъдем вечно в присъствието Му, да виждаме всички неща такива, каквито са , да можем да им се наслаждаваме така както Той е определил, според както Словото Му ни учи.Това е твърде високо, за да може да се разбере сега, но това не го прави по-малко реално.Това е чистата реалност на това, което ни очаква , и което ще живеем във вечността всички ние, които по вяра приехме спасението чрез Исус Христос.

Не губи възможността да можеш да опиташ и да се насладиш лично на това!Не чакай!Остави назад всичко, на което си се доверявал досега.Коронясай Исус като Цар и Господ на живота ти.Никой друг, дори ти самият, не може да го управлява добре.Довери се на Този, който умря, за да те спаси.Приеми го чрез една молитва от сърце отдавайки Му всичко което си ти.